ЗУО-2 част

Раздел IV.

Трансграничен превоз на отпадъци

Чл. 95. (1) Превозът на отпадъци в рамките на Европейския съюз (ЕС) със или
без транзит през трети страни, вносът в ЕС от трети страни, износът от ЕС
към трети страни, както и транзитът през ЕС от и към трети страни на
отпадъци се извършват при условията и по реда на Регламент (ЕО) №
1013/2006.

(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него
длъжностно лице е компетентният орган за Република България по прилагането
на Регламент (ЕО) № 1013/2006 по смисъла на чл. 53 от същия регламент.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Компетентният орган по ал. 2 води
регистър на издадените съгласно Регламент (ЕО) № 1013/2006 нотификации за
превоз на отпадъци от, за и през територията на Република България, в т. ч.
внос или износ от или към трети страни.

(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Компетентият орган по ал. 2 изготвя
план за инспекции в съответствие с изискванията на чл. 1, параграф 3, буква
„б“ от Регламент (ЕС) № 660/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15
май 2014 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на
отпадъци, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 660/2014″.

Препратки от статии Препратки от практики Препратки от процедури Бележки

Чл. 96. (1) За превоз на отпадъци от Република България, за които съгласно
Регламент (ЕО) № 1013/2006 се изисква писмена нотификация, лицето,
определено като нотификатор съгласно чл. 2, параграф 15 от Регламент (ЕО) №
1013/2006, изпраща до компетентния орган по чл. 95, ал. 2 документ за
платена такса и документите по чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1013/2006,
включително:

1. единен идентификационен код или регистрационен номер от регистъра по чл.
45, ал. 1, т. 6 на нотификатора;

2. копие от съответното комплексно разрешително, разрешение или
регистрационен документ за дейности с отпадъци на нотификатора, когато това
се изисква;

3. копие от съответното разрешение или регистрационен документ за
транспортиране на отпадъци на превозвача/превозвачите;

4. копие от договор между нотификатора и получателя, отговарящ на
изискванията на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно
оползотворяването или обезвреждането на отпадъците, които са нотифицирани;

5. разрешителното, съгласно което съоръжението за оползотворяване или
обезвреждане на отпадъците работи в страната получател.

(2) В случаите, когато се изисква финансова гаранция или еквивалентна
застраховка съгласно чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, тя трябва да бъде
представена под формата на банкова гаранция или застрахователна полица.

(3) При превози на отпадъци за Република България за дейности по временно
оползотворяване финансовата гаранция или еквивалентната застраховка покрива
стойността на разходите до издаване на сертификат съгласно чл. 15, буква
„д“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006.

(4) При превози на отпадъци за Република България за дейности по
окончателно оползотворяване финансовата гаранция или еквивалентна
застраховка покрива стойността на разходите до издаване на сертификат
съгласно чл. 16, буква „д“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006.

(5) При обща нотификация по чл. 13 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 за превоз
от Република България се допуска частична финансова гаранция или
еквивалентна застраховка, покриваща части на общата нотификация при
условията на ал. 8.

(6) Когато финансовата гаранция по чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 е
представена под формата на банкова гаранция, банковият гарант се задължава
неотменно, безусловно и при отправено първо писмено поискване от министъра
на околната среда и водите да преведе сумата по банковата гаранция в полза
на и по сметка на Министерството на околната среда и водите. Банковата
гаранция е безусловна и неотменяема и трябва да бъде издадена от
чуждестранна банка или от търговска банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за
кредитните институции, която притежава лиценз от Българската народна банка
за извършване на гаранционни сделки. Банковата гаранция, издадена от
чуждестранна банка, трябва да бъде авизирана чрез българска банка.

(7) Застрахователната полица по ал. 2 се издава от застрахователно
дружество, притежаващо лиценз, издаден по реда на Кодекса за
застраховането. Застрахователната полица включва уговорка за плащане на
пълния размер на сумата по застрахователното събитие в полза на
Министерството на околната среда и водите при наличие на първо писмено
поискване.

(8) Допуска се да тръгнат едновременно толкова превози, колкото са покрити
от частичната финансова гаранция или еквивалентна застраховка. В този
случай всеки следващ превоз може да тръгне, когато компетентният орган по
чл. 95, ал. 2 получи сертификат по чл. 15, буква „д“ или по чл. 16, буква
„д“ от Регламент № (ЕО)1013/2006.

(9) Документите по ал. 1 и 2 и всички документи по Регламент (ЕО) №
1013/2006 се представят на български или на английски език. В случаите,
когато документите са представени на английски език, компетентният орган
има право да изисква официален превод на български език.

Чл. 97. (1) Компетентният орган по чл. 95, ал. 2 при одобрение на превоза -
обект на нотификация, дава писмено съгласие за неговото извършване чрез
поставяне на подпис, печат и дата в нотификацията.

(2) Органът по ал. 1 издава мотивирано решение:

1. при разрешаване на превоз по чл. 9, параграф 1, буква „а“ от Регламент
(ЕО) № 1013/2006 без поставяне на условия;

2. при разрешаване на превоз по чл. 9, параграф 1, буква „б“ от Регламент
(ЕО) № 1013/2006 с поставяне на определени условия по чл. 10 от същия
регламент;

3. при възражение по чл. 9, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) №
1013/2006;

4. при оттегляне на съгласие по чл. 9, параграф 8 от Регламент (ЕО) №
1013/2006.

Чл. 98. (1) Забраняват се превозите на отпадъци за Република България,
предназначени за обезвреждане, освен:

1. при задължение за приемане на отпадъка обратно съгласно чл. 22 и 24 от
Регламент (ЕО) № 1013/2006;

2. при превоз към Република България на остатъка, получен в резултат на
третиране в друга страна на отпадъци, с произход от Република България към
други страни, за които в Република България няма съоръжения за третиране; в
този случай превозът на остатъка се извършва с нова нотификация;

3. при превоз към Република България на отпадъци, получени от български
въоръжени сили при кризисни ситуации, операции по омиротворяване или
поддържане на мира.

(2) Забраняват се превозите на отпадъци за Република България,
предназначени за изгаряне или съвместно изгаряне с оползотворяване на
енергията за всяка инсталация, в количества за съответната календарна
година, надвишаващи сумарно половината от годишния капацитет на
инсталацията, определен в разрешението или комплексното разрешително по чл.
35, ал. 1.

(3) В случаите, когато в Националния план за управление на отпадъците по
чл. 49, ал. 1 са заложени специфични мерки за управление на даден отпадък
или поток от отпадъци в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006 г.,
Министерският съвет на Република България може с мотивирано решение по
предложение на министъра на околната среда и водите да ограничи вноса на
тези отпадъци.

Чл. 99. (1) Всеки превоз на отпадъци за Република България се извършва,
когато:

1. получателят на отпадъците притежава разрешение или комплексно
разрешително по чл. 35, ал. 1 или регистрационен документ по чл. 35, ал. 2,
т. 3 и 5 за дейности с отпадъците – обект на нотификация;

2. съоръжението за оползотворяване на отпадъците има достатъчен капацитет в
съответствие с документа по т. 1;

3. операторът на съоръжението за оползотворяване на отпадъците притежава
разрешение или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1 или регистрационен
документ по чл. 35, ал. 2, т. 3 и 5 за дейности с отпадъците – обект на
нотификация;

4. операторът на съоръжението за оползотворяване на отпадъците извършва
третиране на остатъците от оползотворените отпадъци или осигурява
третирането им по екологосъобразен начин;

5. превозвачът/превозвачите, посочен/и в нотификацията, в случай че са
регистрирани в Република България, притежава/т разрешение или
регистрационен документ за транспортиране на отпадъци.

(2) Компетентният орган по чл. 95, ал. 2 при необходимост изпраща запитване
за изпълнението на обстоятелствата по ал. 1 по факс или с помощта на друго
техническо средство до директора на РИОСВ, на чиято територия е разположено
съоръжението за третиране на отпадъците.

(3) Директорът на РИОСВ, на чиято територия е разположено съоръжението за
третиране на отпадъците, в тридневен срок от получаване на запитването по
ал. 2 извършва проверка и изпраща становището си по факс или с помощта на
друго техническо средство.

Чл. 100. (1) Превозът на отпадъци между Република България и трети страни
се извършва през митнически учреждения, определени със съвместна заповед на
министъра на околната среда и водите и министъра на финансите по
предложение на директора на Агенция „Митници“.

(2) При превоз на отпадъци между Република България и трети страни
компетентният орган по чл. 95, ал. 2 изпраща копие от нотификацията или
копие от решението по чл. 97, ал. 2 до директора на Агенция „Митници“ и до
директора на съответната РИОСВ.

Чл. 101. (1) Компетентният орган по чл. 95, ал. 2 дава предварително
съгласие по смисъла на чл. 14 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 само на лица -
оператори на съоръжения за окончателно оползотворяване на отпадъци,
притежаващи комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма,
раздел II от Закона за опазване на околната среда.

(2) За получаване на предварително съгласие по ал. 1 операторът на
съоръжението за оползотворяване на отпадъци подава заявление на хартиен
носител или по електронен път по образец, утвърден със заповед на министъра
на околната среда и водите, към което прилага документ за платена такса.

(3) В срок до 15 дни от постъпване на заявлението компетентният орган по
чл. 95, ал. 2 може да изиска от заявителя отстраняване на нередовности
и/или предоставяне на допълнителната информация.

(4) В срок до 15 дни от уведомяването по ал. 3 заявителят отстранява
нередовностите или предоставя допълнителна информация.

(5) В срок до един месец от получаване на заявлението или от отстраняване
на нередовностите и/или предоставяне на допълнителната информация
компетентният орган по чл. 95, ал. 2 с мотивирано решение дава или отказва
предварително съгласие по ал. 1.

(6) Даването на предварително съгласие се отказва в случаите по чл. 71, ал.
3.

(7) С решението по ал. 5 компетентният орган по чл. 95, ал. 2 определя
период, за който се предоставя предварителното съгласие по ал. 1, и дава
уникален регистрационен номер на съоръжението за оползотворяване.

(8) Компетентният орган по чл. 95, ал. 2 води публичен регистър на
решенията по ал. 5, който съдържа най-малко информацията по чл. 14,
параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006.

Чл. 102. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) При промяна в обстоятелствата,
въз основа на които е издадено решението по чл. 101, ал. 5, операторът на
съоръжението уведомява незабавно компетентния орган по чл. 95, ал. 2, като
прилага писмени доказателства, удостоверяващи промяната. Компетентният
орган се произнася с решение по заявлението за промяна в обстоятелствата в
едномесечен срок, като изменя или отказва да измени издаденото решение в
случаите по чл. 71, ал. 4.

(2) Компетентният орган по чл. 95, ал. 2 с мотивирано решение оттегля
предварителното съгласие в случаите по чл. 75, ал. 1 и 2. Операторът на
съоръжението по ал. 1 не може да подава заявление за даване на
предварително съгласие в срок една година от датата на неговото оттегляне.

Чл. 103. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Всяко лице, извършващо
трансграничен превоз на отпадъци, за които не се изисква нотификация по
Регламент (ЕО) № 1013/2006, представя годишна справка-декларация по реда на
наредбата по чл. 48, ал. 1.

Чл. 104. (1) Всяко лице, извършващо дейност като търговец или като брокер
на отпадъци, с изключение на лицата, притежаващи документ по чл. 35, подава
до изпълнителния директор на ИАОС заявление на хартиен и технически носител
или по електронен път за вписване в регистъра по чл. 45, ал. 1, т. 6, в
което посочва:

1. единен идентификационен код, наименование, седалище и адрес на
управление;

2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) вид, код и наименование на отпадъка, с
който ще извършва дейност като търговец или брокер;

3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) декларация от заявителя, че не е
свързано лице с лице, на което е отказано вписване в регистъра, или с лице,
на което е прекратена регистрацията преди изтичането на една година от
влизането в сила на решението за отказ или прекратяване на регистрацията.

(2) Към заявлението по ал. 1 се представя документ за платена такса.

(3) При нередовности в представените документи по ал. 1 или 2 органът по
ал. 1 в 15-дневен срок уведомява писмено лицето за това и определя срок за
отстраняването им.

(4) В 15-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 или от
отстраняване на нередовностите по ал. 3 изпълнителният директор на ИАОС или
оправомощено от него длъжностно лице вписва в регистъра по ал. 1 търговците
и брокерите на отпадъци.

(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Редът и начинът за промяна на
обстоятелствата в публичния регистър по чл. 45, ал. 1, т. 6 се определят в
наредбата по чл. 48, ал. 1.

Чл. 105. Регистрираните лица по чл. 104 уведомяват изпълнителния директор
на ИАОС за всички промени по извършената им регистрация в 7-дневен срок от
настъпването им.

Чл. 106. Изпълнителният директор на ИАОС отказва вписване в регистъра с
мотивирано решение:

1. когато заявителят в рамките на една година преди подаване на заявлението
е извършил административни нарушения, за които е бил наказван два или
повече пъти с влязло в сила наказателно постановление по глава шеста,
раздел II;

2. при неотстраняването на нередовностите в представените документи по чл.
104, ал. 1 или 2 в определения срок.

Чл. 107. (1) Регистрацията на вписан в регистъра търговец или брокер се
прекратява:

1. когато заявителят в рамките на една година преди подаване на заявлението
е извършил административни нарушения, за които е бил наказван два или
повече пъти с влязло в сила наказателно постановление по глава шеста,
раздел II;

2. по искане на търговеца, съответно на брокера;

3. при прекратяване на юридическото лице, при смърт на регистрирания или
при поставянето му под запрещение;

4. при неуведомяване в срок за промените по чл. 105;

5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) когато с влязло в сила наказателно
постановление е установено, че е извършвана дейност като търговец или
брокер с отпадък, който не е вписан в регистъра по чл. 45, ал. 1, т. 6;

6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) когато се установи, че лицето е
декларирало неверни обстоятелства в декларацията си по чл. 104, ал. 1, т.
3.

(2) Прекратяването на регистрацията по ал. 1 се извършва с мотивирано
решение на директора на ИАОС.

Чл. 108. Решенията по чл. 101, ал. 5, 102, ал. 1 и 2, чл. 106 и чл. 107,
ал. 2 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Обжалването на решенията не спира изпълнението им.

Чл. 109. Търговци и брокери, вписани в регистъра по чл. 45, ал. 1, т. 6,
могат да бъдат нотификатори при спазване на условията по чл. 2, параграф 15
от Регламент (ЕО) № 1013/2006.

Чл. 110. За производствата по чл. 97, 101, 102 и 104 се събират такси,
определени с Тарифата за таксите, които се събират в системата на
Министерството на околната среда и водите, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 111. Редът и начинът за изчисляване размера на финансовите гаранции по
този раздел и за предоставяне на годишните справки-декларации по чл. 103 се
определят с наредба на Министерския съвет.

Раздел V.

Контрол по управлението на отпадъците

Чл. 112. (1) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице
контролира:

1. дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното,
съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци;

2. дейностите по депониране на производствени и опасни отпадъци на общински
и/или регионални депа;

3. площадките за дейностите с ОЧЦМ;

4. спазването на други изисквания, определени с наредбата по чл. 22.

(2) Кметът на общината организира и контролира закриването, рекултивацията
на терените и последващия мониторинг на депата за битови и строителни
отпадъци на територията на съответната община.

Чл. 113. (1) Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице
упражнява контрол за спазване изискванията за третиране на отпадъци и на
условията по разрешението, съответно по регистрационния документ, за:

1. дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното,
съхраняване, транспортиране, третиране на отпадъци на територията на
съответната РИОСВ;

2. съоръженията и инсталациите за съхраняване и третиране на отпадъци.

(2) Органът по ал. 1 контролира отчетността и предоставянето на информация
по глава четвърта, раздел I, както и изпълнение на задълженията на
кметовете на общини по глава втора, раздел ІІІ, и глава четвърта, раздел
ІV, свързани с управлението на отпадъците.

(3) Въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка директорът
на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни
предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове
за установяване на административни нарушения.

Чл. 113а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Директорът на РИОСВ,
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или
оправомощени от тях длъжностни лица осъществяват контрол върху съоръженията
за рециклиране на кораби по Регламент (ЕС) № 1257/2013 съгласно своите
правомощия.

Чл. 114. Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице
упражнява контрол за:

1. правилното начисляване и своевременното заплащане на продуктовата такса
по чл. 59, ал. 1, т. 1 от лицата по чл. 14, ал. 1;

2. изпълнение на задълженията на собствениците на депа относно
финансирането на обезвреждането на отпадъци чрез депониране.

Чл. 115. Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него
длъжностно лице упражнява контрол за:

1. спазване условията на разрешенията по глава пета, раздел III, издадени
на организации по оползотворяване и на лица, изпълняващи индивидуално
задълженията си за управление на масово разпространени отпадъци;

2. дейностите по управление на отпадъци;

3. спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 333/2011.

Чл. 116. (1) Министърът на околната среда и водите, министърът на
вътрешните работи, министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и директорът на Агенция „Митници“ контролират трансграничния
превоз на отпадъци по този закон и по Регламент (ЕО) № 1013/2006 съобразно
своите правомощия.

(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез:

1. директора на РИОСВ, на чиято територия е мястото на произход на
отпадъка, или от оправомощени от него длъжностни лица – за случаите по чл.
50, параграф 3, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006;

2. директора на РИОСВ, на чиято територия е местоназначението на превоза,
или от оправомощени от него длъжностни лица – за случаите по чл. 50,
параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006;

3. митническите органи, органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на
звената „Пътна полиция“ в областните дирекции на МВР – за случаите по чл.
50, параграф 3, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006;

4. длъжностните лица на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Изпълнителна агенция
„Морска администрация“, органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на
звената „Пътна полиция“ в областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква „г“ от
Регламент (ЕО) № 1013/2006.

(3) В случаите на съмнение за съответствието на товара с придружаващите
документи, съмнение за класификацията на товара като отпадък или вида на
отпадъка органите по ал. 2, т. 3 и 4 незабавно уведомяват съответната
РИОСВ, на чиято територия се извършва проверката, за вземане на решение по
класификацията на товара и отпадъка.

(4) Директорът на РИОСВ в случаите по ал. 2, т. 1 или 2 може да поиска
съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, които
оказват незабавно съдействие.

(5) В случаите по ал. 3 контролните органи смятат товара за отпадък до
получаване на становище от директора на РИОСВ или на оправомощено от него
длъжностно лице.

(6) Собственикът на товара предоставя цялата необходима информация и
документи за класификацията на товара.

Чл. 116а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) (1) Министърът на вътрешните
работи, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и директорът на Агенция „Митници“ предоставят при поискване от компетентния
орган по чл. 95, ал. 2 информация в съответствие с чл. 1, параграф 3, буква
„б“ от Регламент (ЕС) № 660/2014, необходима за изготвяне на плана за
инспекции по чл. 95, ал. 4.

(2) За осъществяване на координиран контрол по спазване на изискванията на
Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на отпадъци директорът на
Агенция „Митници“, изпълнителният директор на Националната агенция за
приходите и председателят на Националния статистически институт предоставят
при поискване от министъра на околната среда и водите или от оправомощено
от него длъжностно лице информация относно превози на отпадъци, в т. ч.
относно вида на отпадъците, местоназначението или произхода им, както и
относно лицата, осъществили превоз, в т.ч. внос или износ на отпадъци.

Чл. 117. Директорът на РЗИ и директорът на РИОСВ или оправомощени от тях
длъжностни лица упражняват контрол на дейностите по третиране на опасни
отпадъци в лечебните и здравните заведения.

Чл. 118. (1) Министърът на околната среда и водите, директорът на
съответната РИОСВ, кметът на общината по местонахождение на площадката или
оправомощени от тях длъжностни лица и органите на Министерството на
вътрешните работи упражняват контрол за спазване на условията и реда за
извършване на дейности с ОЧЦМ съобразно своите компетенции.

(2) За констатираните нарушения при проверките за спазване на условията и
реда за извършване на дейности с ОЧЦМ кметът на общината и органите на
Министерството на вътрешните работи уведомяват в 14-дневен срок директора
на съответната РИОСВ, като му изпращат всички документи.

Чл. 119. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Контролните органи по чл. 112
– 115, 117 и 118 извършват проверки по документи и/или проверки на място
съобразно своята компетентност.

(2) Контролните органи по чл. 112 – 114 и 117 поне веднъж годишно извършват
проверка на документите, които се изискват от този закон и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му на търговците и брокерите на отпадъци и
на лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци, и/или извършващи
дейности с отпадъци.

(3) Проверката на място е независима от проверката по ал. 2 и се
осъществява поне веднъж годишно в мястото на извършване на дейността и в
присъствието на проверявания или на лица, които работят за него. В
отсъствието на такива лица проверката се извършва с участието на поне един
свидетел.

(4) Проверките на дейностите по събиране и превоз обхващат произхода,
естеството, количеството и местоназначението на събраните и превозваните
отпадъци.

(5) Длъжностното лице, осъществяващо проверката на място, има право:

1. на достъп в помещенията, в които се извършва контролираната дейност;

2. да изисква представянето на документите, които съгласно нормативните
изисквания трябва да се намират в мястото на проверката;

3. да изисква писмени и устни обяснения от всеки, който работи за
проверяваното лице;

4. да привлича експерти в съответната област, когато проверката е сложна
или изисква специални знания.

(6) Ако при проверката на място бъде констатирана липса на документи,
удостоверяващи спазването на установените изисквания, на проверяваното лице
се определя 7-дневен срок за представянето им.

(7) При извършване на проверките контролните органи по ал. 1 съставят
констативни протоколи и/или актове за установяване на административни
нарушения. При констатирани нарушения контролните органи дават задължително
предписание и определят срок за отстраняване на нарушенията.

Чл. 120. При извършване на проверките контролните органи по чл. 119, ал. 1
съставят констативни протоколи. При констатирани нарушения контролните
органи дават задължително предписание в констативния протокол с определен
срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на
административни нарушения.

Чл. 121. Митническите органи осъществяват митнически надзор и контрол по
трансграничния превоз на отпадъци в съответствие с този закон и
митническото законодателство и могат да предприемат съответните действия по
чл. 124, ал. 2.

Чл. 122. Органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и органите на
звената „Пътна полиция“ в областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи осъществяват контрол по трансграничния превоз съгласно
този закон, Закона за Министерството на вътрешните работи и подзаконовите
актове по прилагането му и могат да предприемат съответните действия по чл.
124, ал. 2.

Чл. 123. Длъжностните лица на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ и
Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осъществяват контрол по
трансграничния превоз на отпадъци съгласно този закон, съответните
международни правни актове, ратифицирани от Република България със закон,
Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата, Закона
за железопътния транспорт, Закона за морските пространства, вътрешните
водни пътища и пристанищата на Република България, Кодекса на търговското
корабоплаване и подзаконовите нормативни актове по прилагането им и могат
да предприемат съответните действия по чл. 124, ал. 2.

Чл. 124. (1) Органите и лицата по чл. 116, ал. 2 могат да извършват
проверки и имат право на достъп до регистъра по чл. 95, ал. 3, т. 1. При
констатирани нарушения контролните органи съставят актове за установяване
на административни нарушения.

(2) Органите и лицата по чл. 116, ал. 2, т. 3 и 4 имат право да задържат
временно превозното средство заедно с неговия товар – предмет на нарушение,
чрез отнемане на документа за регистрация на превозното средство до:

1. получаване на становище от Министерството на околната среда и водите за
освобождаване на товара с цел обратно вземане в страната по изпращане – за
случаите по чл. 24, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, при превоз
към Република България;

2. издаване на заповед по чл. 127, т. 2;

3. получаване на становище от Министерството на околната среда и водите или
съответната РИОСВ, че товарът не е отпадък или че са изпълнени изискванията
на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и на закона.

(3) Органите и лицата по ал. 1 имат право да изземват проби и веществени
доказателства, които съхраняват до приключване на
административнонаказателното производство.

Чл. 125. (1) Контролът за съответствието на продуктите, след чиято употреба
се образуват масово разпространени отпадъци, с изискванията на наредбите по
чл. 13, ал. 1 се упражнява от:

1. председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
или от оправомощени от него длъжностни лица във връзка с надзора на пазара
върху продуктите, за които са определени съществени изисквания по чл. 7 от
Закона за техническите изисквания към продуктите;

2. председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени
от него длъжностни лица във връзка с контрола върху продуктите, които
попадат в обхвата на Закона за защита на потребителите;

3. министъра на здравеопазването или от оправомощени от него длъжностни
лица във връзка с контрола върху продуктите, определени със закон.

(2) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за
изпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) № 1103/2010 на Комисията от
29 ноември 2010 г. относно установяване на правила по отношение на
етикетирането на капацитета на преносими вторични (презаредими) батерии и
автомобилни батерии и акумулатори съгласно Директива 2006/66/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 313/3 от 30 ноември 2010 г.),
наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1103/2010″.

Глава шеста.

ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел I.

Принудителни административни мерки

Чл. 126. За предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения по този закон и Регламент (ЕО) № 1013/2006, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях компетентният
орган или оправомощени от него длъжностни лица прилага принудителни
административни мерки.

Чл. 127. Министърът на околната среда и водите или оправомощени от него
длъжностни лица:

1. спират:

а) дейностите по събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване или
обезвреждане на отпадъци;

б) експлоатацията на инсталации за обезвреждане или оползотворяване на
отпадъци;

в) извършването на дейности с ОЧЦМ на определена площадка в случай на
неотстраняване на нарушението в 7-дневен срок от констатирането му, с
изключение на случаите по чл. 75, ал. 3;

2. разпореждат извършването на:

а) екологосъобразно третиране на отпадъците в случаите по чл. 24, параграф
3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 при внос или превоз към Република България;

б) обратно вземане на отпадъците в Република България и тяхното последващо
екологосъобразно третиране за случаите по чл. 22, параграф 2 или чл. 24,
параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 при износ или превоз от Република
България.

Чл. 128. Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице:

1. издава предписания за отстраняване на отпадъците за сметка на нарушителя
и за възстановяване качествата на околната среда;

2. спира дейностите по събиране, съхраняване, транспортиране,
оползотворяване или обезвреждане на отпадъците;

3. спира експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци.

Чл. 129. (1) Прилагането на принудителна административна мярка се извършва
с мотивирана заповед на органа по чл. 127 или 128.

(2) В заповедта се определят видът на принудителната административна мярка
и начинът на прилагането ?.

(3) Заповедта се връчва на нарушителя по реда на Гражданския процесуален
кодекс.

(4) Заповедта за прилагане на мярката по чл. 127, т. 2, буква „а“ се
изпраща по реда на Гражданския процесуален кодекс на получателя на
отпадъците, а по чл. 127, т. 2, буква „б“ – на лицето, отговорно за
изпращането им, и придружава превоза на отпадъците до крайното им
местоназначение. Копие от заповедта се изпраща незабавно до съответния
орган или лице по чл. 116, ал. 2, т. 3 и 4.

(5) Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка може да се
обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира
изпълнението ?.

(6) В срок до 7 работни дни след получаване на заповед за прилагане на
мярка по чл. 127, т. 2 лицето, на което е приложена мярката, представя на
компетентния орган удостоверение, че отпадъкът е приет за екологосъобразно
третиране.

(7) Всички разходи по изпълнението на принудителните административни мерки
са за сметка на лицата, на които са приложени мерките.

Чл. 130. (1) При констатирани нарушения и/или незаконен превоз на отпадъци
по чл. 2, параграф 35 от Регламент(ЕО) № 1013/2006 митническите органи,
органите на Главна дирекция „Гранична полиция“, органите на звената „Пътна
полиция“ в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи,
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителна агенция
„Железопътна администрация“ и Изпълнителна агенция „Морска администрация“
незабавно уведомяват писмено в 14-дневен срок директора на РИОСВ, по
местонахождението на която е установено нарушението и/или незаконният
превоз, като изпращат всички документи.

(2) Директорите на РИОСВ писмено информират министъра на околната среда и
водите за установените нарушения на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и за
предприетите мерки.

Чл. 131. Когато се установи, че административното нарушение, за което е
образувано административнонаказателно производство, съставлява
престъпление, производството се прекратява и материалите се изпращат на
съответния прокурор.

Чл. 132. Компетентният орган или оправомощени от него длъжностни лица по
чл. 125 предприема мерки по ред и начин, определени със съответния закон.

Раздел II.

Административни нарушения и наказания

Чл. 133. (1) Наказва се с глоба от 300 до 1000 лв. физическо лице, което:

1. изхвърля отпадъци на неразрешени за това места;

2. предава отпадъци на лица, които не притежават разрешение, комплексно
разрешително или регистрационен документ по чл. 35 в случаите, когато
такива се изискват;

3. не предаде излязло от употреба моторно превозно средство на площадки за
съхраняване или в центрове за разкомплектуване;

4. изхвърля масово разпространени отпадъци, обозначени с маркировка за
разделно събиране съгласно наредбите по чл. 13, ал. 1, в контейнери за
смесени битови отпадъци и в съдове за събиране на отпадъци, поставени в
имоти – публична държавна или общинска собственост, или ги смесва с други
материали или отпадъци по начин, затрудняващ тяхното последващо рециклиране
или оползотворяване, когато в конкретното населено място е създадена
система за разделно събиране на съответните масово разпространени отпадъци;

5. не изпълнява разпоредбите за повторна употреба, рециклиране и
оползотворяване на строителни отпадъци;

6. изхвърля битови отпадъци в съдове за разделно събиране;

7. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) обръща, нарушава целостта, естетическия
вид и/или запалва съдове за събиране на отпадъци.

(2) За явно маловажни случаи на административни нарушения по ал. 1, т. 1 и
4, установени при извършването им, овластените за това органи налагат на
местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. срещу издаване на фиш по
реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(3) Наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв. физическо лице, което:

1. предава ОЧЦМ с битов характер без декларация за произход по чл. 39, ал.
2 или откаже да попълни такава или е попълнило неверни сведения в
декларацията;

2. предава ОЧЦМ с битов характер на лице без разрешение или комплексно
разрешително по чл. 35, ал. 1;

3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) извършва дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА
и/или ИУМПС без регистрация по Търговския закон или без разрешение, ако
деянието не съставлява престъпление;

4. предава ОЧЦМ, които нямат битов характер, в т.ч. по чл. 39, ал. 1;

5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) получава плащане в брой за предадени
ОЧЦМ, когато общата стойност на сделките през съответната календарна година
надвишава 100 лв.

(4) Наказва се с глоба от 2000 до 5000 лв. физическо лице, което:

1. нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано
третиране на отпадъци;

2. нарушава изискванията на чл. 7 от Регламент (EО) № 850/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно устойчивите
органични замърсители и за изменение на Директива 79/117/ЕИО.

(5) При повторно нарушение се налага глоба, както следва:

1. по ал. 1 – в размер от 600 до 2000 лв.;

2. по ал. 3 – в размер от 2800 до 8000 лв.;

3. по ал. 4 – в размер от 4000 до 10 000 лв.

Чл. 134. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв.
едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места;

2. нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано
третиране на неопасни отпадъци.

(2) Наказва се с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.
едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. изхвърля опасни отпадъци на неразрешени за това места;

2. нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано
третиране на опасни отпадъци.

(3) При повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:

1. по ал. 1 – в размер от 2800 до 8000 лв.;

2. по ал. 2 – в размер от 20 000 до 100 000 лв.

Чл. 135. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.
едноличен търговец или юридическо лице, с изключение на лицата по чл. 14,
ал. 2, което:

1. не води отчетност на отпадъците или не предостави документи относно
отчета или информация за управление на дейностите по отпадъците съгласно
изискванията на този закон или наредбата по чл. 48, ал. 1;

2. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) не предостави информация или не води
отчетност съгласно изискванията на наредбите по чл. 13, ал. 1 или по чл.
59, ал. 1;

3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) предостави невярна информация и/или води
невярна отчетност съгласно този закон или наредбите по чл. 13, ал. 1 или
чл. 48, ал. 1 или по чл. 59, ал. 1;

4. не предостави при поискване на компетентните органи документи относно
отчета или информацията за дейността по управление на отпадъците.

(2) Наказва се с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.
едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. не извърши класификация на отпадъците, образувани в резултат на
дейността му, по реда на наредбата по чл. 3;

2. не извърши нова класификация на отпадъците, образувани в резултат на
дейността му, при промяна на суровините и/или технологичните процеси, която
води до изменение на състава и свойствата на отпадъците, по реда на
наредбата по чл. 3.

(3) Наказва се с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. предостави неверни данни, изискващи се при регистрация или нейното
изменение и/или допълване;

2. не заяви в срок промяна в обстоятелствата по чл. 79, ал. 2.

(4) Наказва се с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.,
едноличен търговец или юридическо лице, с изключение на лицата по чл. 14,
ал. 2, което не осигури достъп до площадки или помещения или документи на
длъжностно лице, извършващо проверка.

(5) При повторно нарушение по ал. 1 – 4 се налага имуществена санкция в
двоен размер.

Чл. 136. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000
лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. нарушава разпоредбите относно събирането, включително разделното,
съхраняването, транспортирането или третирането на битови или строителни
отпадъци;

2. нарушава изискванията за разделно събиране, транспортиране или третиране
на отпадъци според вида, свойствата и съвместимостта на отпадъка;

3. нарушава изискванията на нормативните актове за пакетиране и етикетиране
на опасни отпадъци;

4. допуска разреждането или смесването на производствени и опасни отпадъци
с други отпадъци или вещества с цел постигане на критериите за приемане на
отпадъци за съответното депо.

(2) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв.
едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. предава или приема отпадъци без наличието на писмен договор в случаите
по чл. 8, ал. 1 или нарушава изискванията на чл. 7, ал. 1;

2. нарушава изискване по чл. 8, ал. 2;

3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) събира, транспортира и/или третира
отпадъци или извършва рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) №
1257/2013 без разрешение или регистрационен документ, когато такива се
изискват;

4. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) не изпълнява условията, определени в
разрешението по чл. 35, ал. 1, т. 1 и/или в регистрационния документ по чл.
35, ал. 3 и 5;

5. нарушава изискванията за изграждане и експлоатация на съоръжения и
инсталации за оползотворяване или обезвреждане на отпадъци;

6. приема отпадъци на площадка или съоръжение за съхраняване на опасни
отпадъци, без да осигури разделното им съхраняване от други материали, или
допусне неконтролираното им разпиляване;

7. не предприема действия за обезвреждане или оползотворяване на отпадъците
в законоустановения срок;

8. нарушава изискванията за третиране и транспортиране на производствени и
опасни отпадъци;

9. предава производствените и/или опасните отпадъци на лица, които не
притежават разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ
по чл. 35 за дейности със съответните отпадъци, или не ги обезврежда или
оползотворява в законоустановения срок;

10. събира и съхранява опасни отпадъци в съдове, които не отговарят на
изискванията за плътно затваряне, обозначение на отпадъците в тях или са
изготвени от материали, които взаимодействат с отпадъците;

11. приема опасни или производствени отпадъци, без да са придружени с
описание на свойствата, състава, пригодността им за третиране, опасните им
свойства и мерките за безопасност при боравене с тях, или не извърши
необходимите проверки, проби и анализи при приемането им;

12. смесва опасни отпадъци с неопасни, както и опасни отпадъци с други
вещества и материали, включително разрежда опасни отпадъци, освен когато
това е част от технологията по оползотворяване и обезвреждане и лицето
притежава разрешение или комплексно разрешително по чл. 35;

13. предостави неверни данни, изискващи се при издаване, изменение и/или
допълване на разрешение по чл. 35, ал. 1, т. 1;

14. не заяви в срок промяна в обстоятелствата по чл. 73, ал. 1;

15. не осигури измерване на постъпващите на площадката количества отпадъци
в случаите, когато това се изисква;

16. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) извършва дейност с отпадъци като
търговец или брокер без регистрация или без съответния документ по чл. 35;

17. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) извършва дейности по рециклиране на
кораби в нарушение на изискванията на чл. 7 и 13 на Регламент (ЕС) №
1257/2013.

(3) При повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:

1. по ал. 1 – в размер от 6000 до 20 000 лв.;

2. по ал. 2 – в размер от 14 000 до 40 000 лв.

Чл. 137. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000
лв. едноличен търговец или юридическо лице, което изгражда и/или
експлоатира инсталация за изгаряне на отпадъци, която:

1. нарушава техническите изисквания относно масата на органичните
съединения в дънната пепел и шлака, температурата в горивната камера и/или
времето на престоя на хомогенната газова смес;

2. не осигурява необходимите измервания на емисиите на вредни вещества
и/или експлоатационните параметри.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер
от 14 000 до 40 000 лв.

Чл. 138. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000
лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. приема за депониране отпадъци, които не са предварително третирани, не
съответстват на класа на депото и/или не отговарят на критериите за
депониране;

2. допуска неправилна експлоатация на депото или запалване на отпадъците в
него;

3. не извършва контрол на:

а) постъпващите отпадъци в съоръженията и инсталациите за обезвреждане;

б) технологията за обезвреждане;

в) замърсяването на компонентите на околната среда при експлоатацията или
след преустановяване на дейността по обезвреждане на отпадъци;

г) дейността по закриване на съоръженията и инсталациите за обезвреждане на
отпадъци;

4. не изпълнява програмата за контрол и мониторинг на депа или съоръжения и
инсталации за третиране на отпадъците и за закриване и рекултивация на
съоръжението за обезвреждане на отпадъци и за следоперативен мониторинг и
контрол;

5. не изпълнява в срок мерките по прилагането на плана за привеждане на
депото в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 43, ал. 1.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер
от 14 000 до 40 000 лв.

(3) Наказва се с имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв.
собственик на депо, който:

1. експлоатира депото без наличие на определен размер на отчисленията за
един тон депониран отпадък по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2 в съответствие с
изискванията на този закон или наредбата по чл. 43, ал. 2;

2. не направи две поредни месечни отчисления по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2
или не предостави банкова гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3;

3. направи месечно отчисление по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2 или предостави
банкова гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3, неотговарящи на изискванията на
този закон или наредбата по чл. 43, ал. 2;

4. не актуализира размера на отчисленията по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2, или
не предостави извлечение от банковата сметка по чл. 61, ал. 1;

5. не продължи или не поднови банкова гаранция в съответствие с
изискванията на този закон или наредбата по чл. 43, ал. 2;

6. не направи две поредни месечни отчисления по чл. 64, ал. 1 или използва
невярна информация за намаление на техния размер;

7. (*) допуска депониране на забранени за депониране отпадъци.

(4) При повторно нарушение по ал. 3 се налага имуществена санкция в размер
от 60 000 до 200 000 лв.

(5) Собственик на депо, който в срока по чл. 62, ал. 2 не започне
извършването на дейностите по закриването му в съответствие с плана за
закриване, се наказва с имуществена санкция в размер 5000 лв. – за депо за
неопасни отпадъци, и 10 000 лв. – за депо за опасни отпадъци.

(6) Собственик на депо, който не изпълни мерките за техническа рекултивация
на депото в сроковете, определени в плана за закриване на депото, се
наказва с имуществена санкция в размер 2000 лв. – за неопасни отпадъци, и
5000 лв. – за опасни отпадъци за всеки декар от площта на депото, за който
не е извършена техническа рекултивация.

Чл. 139. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000
лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. не предприема мерки за осъществяване на разделно събиране на отпадъците,
генерирани от лечебните заведения, както и необходимите действия за
правилното им съхраняване, транспортиране и обезвреждане;

2. изхвърля опасните отпадъци от лечебните заведения на нерегламентирани
места и/или в съдове за събиране на битови или масово разпространени
отпадъци;

3. съхранява опасните отпадъци от лечебните заведения на открито или по
начин, който води до замърсяване на компонентите на околната среда или
разпространение на зарази, болести, или създава предпоставки за възникване
на опасност от епидемии;

4. допуска смесване на опасни отпадъци от медицинската дейност с други
опасни отпадъци, вещества и материали и възпрепятства последващата
технология за обезвреждане и/или оползотворяване;

5. предава за депониране нетретирани опасни отпадъци от лечебните
заведения;

6. третира отпадъци от лечебните заведения в нарушение на изискванията на
наредбата по чл. 43, ал. 3.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер
от 14 000 до 40 000 лв.

Чл. 140. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000
лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. не предприема необходимите мерки за осигуряване на разделно събиране и
третиране на НУБА, образувани от пусканите на пазара от него батерии и
акумулатори;

2. извършва продажба на портативни и/или автомобилни батерии и акумулатори
на крайни потребители в търговски обект, където няма поставени съдове за
тяхното събиране от крайните потребители или съдовете не отговарят на
нормативните изисквания;

3. не приема без заплащане от страна на крайните потребители негодни за
употреба портативни и/или автомобилни батерии и акумулатори от същия вид в
рамките на работното време на обекта;

4. поставя НУБА в съдове за битови отпадъци или ги смесва с други отпадъци;

5. изхвърля негодни за употреба акумулатори на неразрешени за това места
и/или излива електролит от тях;

6. събира и съхранява негодни за употреба акумулатори без електролит в
събирателните пунктове в количество, превишаващо 5 на сто от общото
количество събрани акумулатори;

7. не осигурява оползотворяването или предаването за оползотворяване на
събраните от него батерии и акумулатори в законоустановения срок;

8. предава за депониране или изгаряне негодни за употреба автомобилни и/или
индустриални батерии и акумулатори;

9. предава за депониране или изгаряне негодни за употреба портативни
батерии и акумулатори, съдържащи живак, олово или кадмий;

10. извършва обезвреждане на НУБА, на части или материали от тях, които
могат да бъдат рециклирани и/или оползотворени;

11. извършва продажба на портативни и/или автомобилни батерии и акумулатори
на крайни потребители в търговски обект, където няма поставени на видно
място табели, съдържащи необходимата информация относно възможностите за
обратно приемане на негодни за употреба портативни и/или автомобилни
батерии и акумулатори в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 13,
ал. 1;

12. извършва продажба на портативни и/или автомобилни батерии и акумулатори
на крайни потребители и не е сключило договор, с който се гарантира
обслужването на съдовете за обратно приемане на негодни за употреба
портативни и/или автомобилни батерии и акумулатори, тяхното транспортиране
и предаването им за рециклиране на лица, притежаващи необходимото
разрешение за това;

13. извършва продажба на батерии и акумулатори, които не са маркирани с
етикет за капацитет съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1103/2010.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер
от 6000 до 20 000 лв.

Чл. 141. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000
лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. не предприема необходимите мерки за осигуряване на разделно събиране и
третиране на ИУЕЕО, образувано от пусканото на пазара от него ЕЕО;

2. умишлено нарушава целостта на излезли от употреба газоразрядни лампи и
електронно-лъчеви тръби, освен ако притежава разрешение или комплексно
разрешително по чл. 35 за тази дейност;

3. събира и съхранява на открито или в отворени съдове или контейнери
ИУЕЕО, в т.ч и на газоразрядни лампи;

4. поставя ИУЕЕО в съдове за битови отпадъци или ги смесва с други
отпадъци;

5. извършва обезвреждане на ИУЕЕО, на части или материали от него, които
могат да бъдат рециклирани и/или оползотворени;

6. предава за депониране разделно събрано ИУЕЕО;

7. не обезврежда неподлежащите на повторно използване, рециклиране и/или
оползотворяване отпадъци от предварителното третиране на ИУЕЕО съгласно
изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по
прилагането му;

8. извършва продажба на ЕЕО на крайни потребители в търговски обект, където
няма поставени съдове за събиране от крайните потребители на ИУЕЕО от
домакинствата или съдовете не отговарят на нормативните изисквания;

9. не приема без заплащане от страна на крайните потребители ИУЕЕО,
образувано в бита, в същото количество, от същия вид или изпълняващо същите
функции, както закупеното от потребителя в рамките на работното време на
обекта;

10. извършва продажба на ЕЕО на крайни потребители в търговски обект,
където няма поставени на видно място табели, съдържащи необходимата
информация относно възможностите за обратно приемане на ИУЕЕО в
съответствие с изискванията на наредбата по чл. 13, ал. 1;

11. извършва продажба на ЕЕО на крайни потребители и не е сключило договор,
с който се гарантира обслужването на съдовете за обратно приемане на ЕЕО,
образувано в бита, неговото транспортиране и предаването му за рециклиране
или оползотворяване на лица, притежаващи необходимото разрешение за това;

12. пуска на пазара ЕЕО, предназначено за употреба в бита, без инструкции
или указания за употреба на уреда с необходимата информация на български
език в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 13, ал. 1.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер
от 6000 до 20 000 лв.

Чл. 142. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000
лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. използва утайки от пречистването на отпадъчни води за нуждите на
земеделието, когато:

а) концентрацията на един или повече тежки метали и арсен в почвата или
утайката надвишава максимално допустимата концентрация;

б) утайките представляват опасни отпадъци по смисъла на § 1, т. 12 от
допълнителните разпоредби;

в) не осигурява предварителното третиране на утайки от септични ями и от
други подобни съоръжения за пречистване на отпадъчни води;

г) няма съгласието на собственика на земята;

2. употребява или предоставя за употреба утайки върху:

а) пасища или фуражни култури, ако пасищата ще се използват за паша, а
фуражите ще се прибират в срок, по-кратък от 45 дни след употребата на
утайките;

б) почви, върху които се отглеждат овощни и зеленчукови култури и лозя, с
изключение на овощни дървета;

в) почви, предназначени за култивиране на овощни и зеленчукови култури,
които са в директен контакт с почвата и се консумират в сурово състояние -
за период 10 месеца преди и по време на събирането на реколтата;

3. употребява утайки, без да осигури изпитване на почвата от акредитирани
лаборатории преди първоначалната употреба на утайките и след това на всеки
5 години до окончателното прекратяване на употребата им.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер
от 6000 до 20 000 лв.

Чл. 143. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000
лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. извършва дейности по събиране, съхраняване, разкомплектуване,
оползотворяване и/или обезвреждане на ИУМПС, компоненти и материали от тях
на неразрешени за това места или на площадки, неотговарящи на изискванията
на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

2. не въведе информационна система за отчитане и контрол на издадените
удостоверения за разкомплектуване на ИУМПС.

(2) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.
едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. извършва продажба или смяна на гуми и не приема без заплащане от страна
на крайните потребители излезли от употреба гуми (ИУГ);

2. извършва продажба или смяна на гуми и не е организирало място за връщане
от крайните потребители на ИУГ на територията на обекта, където се извършва
продажбата;

3. извършва продажба или смяна на гуми и не е сключило договор, с който се
гарантира събирането и предаването на ИУГ за оползотворяване;

4. извършва продажба или смяна на гуми и не е осигурило информация в
съответствие с изискванията на наредбата по чл. 13, ал. 1 на видно място на
територията на обекта относно възможностите за приемане на ИУГ от крайните
потребители;

5. предава за депониране ИУГ – цели и/или нарязани, освен когато се
депонират велосипедни гуми или гуми с външен диаметър над 1400 мм или се
използват като материал за строителството на депа;

6. извършва дейности по събиране, съхраняване, оползотворяване и/или
обезвреждане на излезли от употреба гуми на неразрешени за това места или
на площадки, неотговарящи на изискванията на този закон и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.

(3) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.
едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. извършва продажба на опаковани стоки и не приема без заплащане от
крайните потребители използвани опаковки и/или отпадъци от опаковки от
същия вид, за които има организирана депозитна или друга система за
многократна употреба;

2. не е организирало разделно събиране на отпадъците от търговски обекти,
производствени, стопански и административни сгради и/или не ги е предало на
лицата по чл. 33, ал. 4;

3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) предлага без заплащане на крайните
потребители пластмасови торбички за пазаруване с дебелина под 50 микрона и
предлага и/или продава на крайните потребители пластмасови торбички за
пазаруване, за които не е заплатена продуктова такса по чл. 59, ал. 7.

(4) При повторно нарушение по ал. 1 – 3 се налага имуществена санкция в
размер от 6000 до 20 000 лв.

Чл. 144. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000
лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. съхранява отработени масла или отпадъчни нефтопродукти на площадки,
които не отговарят на изискванията на този закон или подзаконовите
нормативни актове по прилагането му;

2. извършва смяна на отработени масла на места, които не са оборудвани за
целта, или в съдове, неотговарящи на изискванията;

3. смесва масла, съдържащи полихлорирани бифенили и терфенили, с други
отработени масла;

4. смесва отработени масла и отпадъчни нефтопродукти с горива, охлаждащи
течности, спирачна течност и разтворители;

5. извършва продажба на масла и не е осигурило информация на видно място на
територията на обекта относно местата за смяна на маслата, възможните
опасности за човешкото здраве при неправилно манипулиране или риска за
околната среда;

6. извършва смяна на масла и не е сключило договор, с който се гарантира
събирането и предаването на отработени масла или отпадъчни нефтопродукти за
оползотворяване.

(2) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв.
едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. не представи информация за притежаваното от него оборудване, съдържащо
полихлорирани бифенили и терфенили;

2. не спази сроковете, поставени в плана за почистването и/или
обезвреждането на притежаваното от него оборудване, съдържащо полихлорирани
бифенили, утвърден със заповед на директора на РИОСВ, на чиято територия е
разположено оборудването.

(3) При повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:

1. по ал. 1 – в размер от 6000 до 20 000 лв.;

2. по ал. 2 – в размер от 14 000 до 40 000 лв.

Чл. 145. (1) Наказва се с имуществена санкция едноличен търговец или
юридическо лице, което:

1. извършва дейности с ОЧЦМ без разрешение;

2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) предава на ОЧЦМ, получени като
технологичен отпадък от собствено производство или от собствен
амортизационен лом, на лица без разрешение;

3. приема ОЧЦМ от юридическо лице или едноличен търговец без сертификат за
произход или без писмен договор;

4. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) след извършване на сделката за
получаване и/или предаване на ОЧЦМ не вписва в отчетните документи всички
обстоятелства;

5. не допусне контролните органи до местата, където осъществява дейността
си, или не представи в указания от тях срок отчетни документи за приетите,
внесените, предадените и изнесените ОЧЦМ или други документи, които е
длъжен да води;

6. сключва договор или приема сертификат или декларация с невписани всички
изискуеми данни, идентифициращи лицата или купувания отпадък;

7. в тримесечен срок след преустановяване на дейността не реализира
наличните количества ОЧЦМ и/или не предприеме необходимите действия за
почистване на съответната площадка;

8. нарушава изискванията на чл. 39, ал. 4, 5 или 6;

9. приема от физически лица ОЧЦМ с битов характер без декларация за
произход;

10. приема от физически лица ОЧЦМ, които нямат битов характер, в т.ч.
отпадъци по чл. 39, ал. 1;

11. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) извършва разплащания по сделки с
отпадъци в нарушение на изискванията по чл. 38, ал. 4 и 5;

12. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) предава декларация за съответствие с
невярно съдържание в нарушение на изискванията на актовете на Европейската
комисия, приети в съответствие с чл. 6, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО;

13. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) не осигури достъп на компетентния орган
по чл. 5, ал. 4 до системата по чл. 80а, ал. 2;

14. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) не е вписано в регистъра по чл. 45, ал.
1, т. 10;

15. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) не е изпълнило условие в решението по
чл. 4, ал. 2.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) За нарушенията по ал. 1, т. 1 – 3, 5,
6, 8 – 11 се налагат имуществени санкции в размер от 15 000 до 50 000 лв.,
а в останалите случаи по ал. 1 – от 3000 до 10 000 лв.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) При повторно нарушение по ал. 1, т. 1 -
3, 5, 6, 8 – 11 се налага имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000
лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 6000 до 20 000 лв.

Чл. 146. Наказва се с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. възложи или извършва строителни или монтажни работи или премахване на
строежи без наличие на план за управление на строителни отпадъци в
случаите, когато такъв се изисква по чл. 11, ал. 1;

2. не постигне изпълнението на целите за оползотворяване и рециклиране на
строителни отпадъци съгласно изискванията и сроковете, определени с
наредбата по чл. 43, ал. 4;

3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) не постигне целите за влагане на
рециклирани строителни материали съгласно изискванията и сроковете,
определени с наредбата по чл. 43, ал. 4.

Чл. 147. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000
лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) нарушава изискванията на чл. 47 и/или не
заяви в срок вписване в регистрите по чл. 45, ал. 1, т. 2 – 5, 8 и 10;

2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) не заяви за вписване в срок промяна в
обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистрите по чл. 45, ал. 1, т. 2
– 5, 8 и 10.

(2) На юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция
в размер от 10 000 до 50 000 лв., когато:

1. пуска на пазара батерии и акумулатори, които:

а) съдържат живак или кадмий над определените стойности по наредбата по чл.
13, ал. 1;

б) не са маркирани в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 13,
ал. 1;

в) не са маркирани с етикет за капацитет съгласно изискванията на Регламент
(ЕС) № 1103/2010;

2. пуска на пазара части и компоненти на моторни превозни средства, които:

а) съдържат олово, живак, шествалентен хром и кадмий над допустимите норми
съгласно изискванията на този закон и съответната наредба по чл. 13, ал. 1;

б) не са обозначени с оглед годността им за повторна употреба и
възстановяване, както и за възможността да бъдат разглобени преди
последващо третиране;

3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) пуска и разпространява на пазара
опаковки, които не са в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 13,
ал. 1;

4. пуска и разпространява на пазара опаковки, които съдържат тежки метали -
олово, кадмий, живак и шествалентен хром, над максимално допустимото
съдържание и/или не отговарят на другите изисквания, определени в наредбата
по чл. 13, ал. 1;

5. пуска на пазара ЕЕО, което не е маркирано в съответствие с изискванията
на наредбата по чл. 13, ал. 1;

6. пуска на пазара други продукти, които не отговарят на изискванията,
определени с този закон и/или с наредбите по чл. 13, ал. 1.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер
от 10 000 до 20 000 лв., а по ал. 2 – в размер от 20 000 до 100 000 лв.

(4) Лицето по ал. 2 или 3 се задължава да заплати и разходите за
оползотворяването и/или обезвреждането на продуктите по ал. 2, т. 1, буква
„а“, т. 2, буква „а“, т. 4 и т. 5.

Чл. 148. (1) Наказва се с имуществена санкция организация по
оползотворяване или лице по чл. 14, ал. 1, изпълняващо задълженията си
индивидуално, което:

1. не изпълни предписание на компетентните органи, дадено във връзка с
неизпълнение на условие на разрешението по чл. 81, ал. 1;

2. не предостави информация и не води отчетност съгласно този закон и/или
наредбите по чл. 13, ал. 1;

3. предостави невярна информация и/или води невярна отчетност съгласно този
закон и наредбите по чл. 13, ал. 1;

4. не осигури достъп до площадки, помещения и/или документи на длъжностно
лице, извършващо проверка, и/или на одиторите по чл. 18, ал. 2 или 3;

5. не изпълнява изискванията за обхванато население от системите за
разделно събиране на отпадъци от опаковки по чл. 33, ал. 1 и наредбата по
чл. 13, ал. 1;

6. не са изпълнени задълженията за разделно събиране и третиране на
отпадъци по чл. 14, ал. 1 и/или за създаване на система по чл. 15 и/или не
са изпълнени изискванията на чл. 14, ал. 3 от лице, изпълняващо
задълженията си индивидуално;

7. не възстанови в срок разходите по чл. 18, ал. 5;

8. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.)

9. не предоставя информация на потребителите в съответствие с изискванията
на наредбите по чл. 13, ал. 1;

10. предостави неверни данни, изискващи се при издаване, изменение и/или
допълване или продължаване срока на действие на разрешение по чл. 81, ал.
1.

(2) За нарушенията по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 6 се налагат имуществени санкции
в размер от 50 000 до 150 000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 10
000 до 20 000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 6 се налага имуществена
санкция в размер от 100 000 до 300 000 лв., а в останалите случаи по ал. 1
– от 20 000 до 40 000 лв.

(4) Наказва се с имуществена санкция в размер от 20 000 до 40 000 лв. лице
по чл. 14, ал. 1, изпълняващо задълженията си индивидуално, което не приема
обратно или не е осигурило обратното приемане на отпадъци в съответствие с
чл. 14, ал. 3.

(5) При повторно нарушение по ал. 4 се налага имуществена санкция в размер
от 40 000 до 80 000 лв.

Чл. 149. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000
лв. организация по оползотворяване, която наруши някоя от забраните по чл.
16 или 17.

(2) Юридическо лице или едноличен търговец, което не заплати продуктовата
такса по чл. 59, в случаите, когато такава се изисква, се наказва с
имуществена санкция в размер от 30 000 до 500 000 лв.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Лице, което пуска на пазара продукти,
след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, и
изпълнява задълженията си чрез колективна система по чл. 14, ал. 2, т. 2,
се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв., в случай
че откаже проверка или одитиране на данните за продуктите, пускани на
пазара, според изискванията по чл. 14, ал. 6.

(4) За повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:

1. по ал. 1 – в размер от 60 000 до 200 000 лв.;

2. по ал. 2 – в размер от 60 000 до 1 000 000 лв.;

3. по ал. 3 – в размер от 20 000 до 60 000 лв.

Чл. 150. (1) За извършване на превоз на неопасни отпадъци, определен като
незаконен съгласно чл. 2, параграф 35 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, или за
нарушаване на забрана по чл. 98 физическите лица се наказват с глоба от
1000 до 5000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага
имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв.

(2) За извършване на превоз на опасни отпадъци, определен като незаконен
съгласно чл. 2, параграф 35 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, или за
нарушаване на забрана по чл. 98 физическите лица се наказват с глоба от
3000 до 15 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага
имуществена санкция в размер от 50 000 до 250 000 лв.

(3) Наказва се с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. физическо лице или с
имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв. едноличен търговец или
юридическо лице, което:

1. не предостави документ, информация или не удостовери факти в
съответствие с изискванията на чл. 15, букви „в“, „г“ или „д“ или чл. 16 от
Регламент (ЕО) № 1013/2006;

2. не предостави документ, информация или не изпрати нова нотификация в
случаите по чл. 17 от Регламент (ЕО) № 1013/2006;

3. наруши забраната за смесване на отпадъци по време на превоз по чл. 19 от
Регламент (ЕО) № 1013/2006;

4. не спази изискванията относно превоз на отпадъци по чл. 18 от Регламент
(ЕО) № 1013/2006;

5. не изпрати копие от документ за превоз в съответствие с изискванията на
чл. 35, параграф 3, буква „в“, чл. 38, параграф 3, буква „б“ или чл. 42,
параграф 3, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006.

(4) За неспазване на принудителните административни мерки по чл. 127, т. 2
или на чл. 129, ал. 6 на физическите лица се налага глоба от 1000 до 5000
лв., а на юридическите лица и еднолични търговци се налага имуществена
санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(5) Наказва се с имуществена санкция в размер 1000 лв. едноличен търговец
или юридическо лице, което не изпълнява задължението си по чл. 103.

(6) За неспазване на принудителните административни мерки по чл. 127, т. 1
или чл. 128 физическите лица се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв., а
на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в
размер от 10 000 до 20 000 лв.

(7) За повторно нарушение се налага глоба, съответно имуществена санкция,
както следва:

1. по ал. 3 – в размер от 2000 до 10 000 лв. за физическите лица, съответно
в размер от 4000 до 40 000 лв. за юридическите лица;

2. по ал. 4 – в размер от 2000 до 10 000 лв. за физическите лица, съответно
в размер от 10 000 до 20 000 лв. за юридическите лица;

3. по ал. 5 – в размер от 2000 лв.;

4. по ал. 6 – в размер от 2000 до 20 000 лв. за физическите лица, съответно
в размер от 20 000 до 40 000 лв. за юридическите лица.

Чл. 151. (1) Наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което:

1. не изпълни задълженията си по организиране изпълнението на мерките в
програмите за управление на отпадъците;

2. не извърши актуализация на програмата за управление на отпадъците
съобразно този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

3. не извърши необходимите действия в случаите, когато причинителите на
отпадъци са неизвестни;

4. не извърши контрол по управление на отпадъците съгласно чл. 112.

(2) Наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което:

1. не осигури съдове за събиране на битовите отпадъци;

2. не осигури събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до
депата или други инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или
обезвреждането им;

3. не осигури почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковите
и другите територии от населените места, предназначени за обществено
ползване;

4. не осигури организирането и прилагането на система за разделно събиране
на опасните отпадъци от потока битови отпадъци по чл. 19, ал. 3, т. 9;

5. не организира експлоатацията на обект за третиране на отпадъци в срок 6
месеца от датата на издаване на разрешението за ползване на строежа;

6. не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или
организиране на почистването им;

7. не извърши в срок необходимите действия, свързани с избора на площадка,
изграждане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови
отпадъци или на други инсталации или съоръжения за оползотворяването и/или
обезвреждане на битови отпадъци;

8. не организира събирането, оползотворяването или обезвреждането на
строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата на
територията на съответната община;

9. не организира в срок разделното събиране на битови отпадъци на
територията на общината най-малко за следните отпадъчни материали: хартия и
картон, метали, пластмаси и стъкло;

10. не организира дейностите по разделно събиране на масово разпространени
отпадъци или не определи местата за разполагане на необходимите елементи на
системите за разделно събиране и/или местата за предаване на масово
разпространени отпадъци;

11. не предприеме необходимите действия за изпълнение на целите за
подготовка за повторна употреба и рециклиране по чл. 31, ал. 1 в
съответствие с решението по чл. 26, ал. 1, т. 6;

12. не предприеме необходимите действия за подготовка и вземане на решение
по чл. 26, ал. 1 или за неговото изпълнение;

13. не организира разделното събиране и съхраняването на битови
биоразградими отпадъци, в т.ч. не определи местата за разполагане на
необходимите елементи на системата за разделно събиране на отпадъците и
предаването им за компостиране или анаеробно разграждане, в случаите,
когато това се изисква от наредбата по чл. 43, ал. 5;

14. не осигури в срок площадки за безвъзмездно предаване на разделно
събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни
отпадъци, ОЧЦМ и други в населени места с население, по-голямо от 10 000
жители;

15. не организира почистването от отпадъци на общинските пътища в
съответствие с чл. 12;

16. не осигури информация на обществеността по чл. 19, ал. 3, т. 13;

17. не води регистър на площадките за предаване на отпадъци по чл. 19, ал.
3, т. 14;

18. не предприеме необходимите действия за измерване и/или установяване на
количествата и/или състава на отпадъците в случаите, когато това се
изисква.

(3) Наказва се с глоба от 7000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание, длъжностно лице, което:

1. разреши въвеждането в експлоатация на обекти, образуващи отпадъци, без
да са спазени изискванията за приемането на обекта;

2. определи площадка за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци,
без да извърши необходимото проучване или когато резултатите от него
показват, че изграждането на площадката ще застраши човешкото здраве и
околната среда и/или нарушава изискванията на този закон и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му;

3. не изпълни задълженията си по определяне на изискванията за безопасно
ликвидиране на дейности и възстановяване на терена при прекратяване
дейността по третиране на отпадъците;

4. разреши въвеждането в експлоатация на инсталации и съоръжения за
оползотворяване или обезвреждане на опасни отпадъци, когато не са спазени
изискванията на този закон;

5. освободи от митнически контрол в нарушение на действащото
законодателство транспортираните през държавната граница отпадъци;

6. не вземе своевременно мерки за предотвратяване на незаконен превоз на
отпадъци, за временно спиране от движение на превоза или за премахване на
други последици от нарушенията;

7. (изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) одобри план за управление на отпадъци от
строителство и разрушаване, без да са предвидени мерки или предвидените
мерки не осигуряват изпълнението на целите за оползотворяване и рециклиране
на строителни отпадъци;

8. не предприеме необходимите действия за изпълнение и/или не изпълни
целите за оползотворяване и рециклиране на строителни отпадъци, определени
с наредбата по чл. 43, ал. 4.

(4) Длъжностно лице, което не спази забраната по чл. 9, ал. 1, се наказва с
глоба в размер от 1000 до 5000 лв.

(5) Наказва се с глоба от 5000 до 15 000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание, длъжностно лице, което:

1. издаде разрешение или регистрационен документ за събиране, съхраняване,
транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в нарушение на
изискванията на този закон;

2. не предприеме необходимите мерки за установяване на нарушения на
изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, и/или за налагане на санкции;

3. в случай на установено нарушение не предприеме необходимите действия за
отстраняването му.

(6) За повторно нарушение се налага глоба, както следва:

1. по ал. 1 – в размер от 2000 до 8000 лв.;

2. по ал. 2 – в размер от 6000 до 20 000 лв.;

3. по ал. 3 – в размер от 14 000 до 40 000 лв.;

4. по ал. 4 – в размер от 2000 до 10 000 лв.;

5. по ал. 5 – в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Чл. 152. (1) За нарушения по чл. 23, ал. 1 кметовете на общини и/или
длъжностните лица се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв.

(2) Председател на регионално сдружение, който не изпълни задължението си
за свикване на общо събрание, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 153. Кмет на община, който не предприеме действията по чл. 21, ал. 1
или не предприеме в нормативно определения срок действията по подготовка,
изграждане, закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото и
на други съоръжения за третиране на битови и/или строителни отпадъци, се
наказва с глоба в размер на 20 000 лв.

Чл. 154. При установяване на причинителите на отпадъци по чл. 55, ал. 1 на
физическите лица се налага глоба от 3000 до 10 000 лв., а на юридическите
лица и едноличните търговци – имуществена санкция от 6000 до 20 000 лв.

Чл. 155. (1) За други нарушения на този закон, които не съставляват
престъпления, физическите лица, кметовете на общини или длъжностните лица
се наказват с глоба от 500 до 3000 лв., а на юридическите лица или на
едноличните търговци се налага имуществена санкция от 1000 до 6000 лв.

(2) При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е
в двойния размер по ал. 1.

Чл. 156. (1) За неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120
на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв, а на
юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

(2) При повторно нарушение на физическите лица се налага глоба в размер от
4000 лв. до 20 000 лв., а на юридическите лица имуществена санкция в размер
от 10 000 до 40 000 лв.

Чл. 157. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Нарушенията по чл. 133, ал. 1,
т. 1 – 3 и 5 и ал. 2, чл. 134, ал. 1 и 2 и чл. 146 се установяват с акт на
директора на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица, както и от
длъжностни лица, оправомощени от кмета на съответната община, а нарушения
по чл. 133, ал. 1, т. 4, 6 и 7 се установяват с акт на длъжностни лица,
оправомощени от кмета на съответната община.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Нарушенията по чл. 133, ал. 4, чл. 135
– 138, 140 – 144, чл. 147, ал. 1, чл. 149, чл. 151, ал. 1 – 4 и чл. 152 -
156 се установяват с акт на директора на РИОСВ или на оправомощени от него
длъжностни лица, а нарушенията по чл. 147, ал. 2 – с акт на съответния
контролен орган по чл. 125 или оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Нарушенията по чл. 148 и чл. 151, ал. 5 се установяват с акт на
министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни
лица.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Наказателните постановления по ал. 1 и
2 се издават от директора на РИОСВ, както и от кмета на общината или от
оправомощени от него длъжностни лица в случаите по ал. 1.

(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Наказателните постановления по ал. 3 се
издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него
длъжностни лица.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Нарушенията по чл. 133, ал. 3
и чл. 145 се установяват с акт на органите на Министерството на вътрешните
работи или на оправомощени от директора на РИОСВ или кмета на общината
длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на
околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Нарушенията по чл. 136, ал. 2, т. 3, 16
и 17 се установяват с акт на органите на Изпълнителна агенция „Морска
администрация“ или на оправомощени от директора на РИОСВ длъжностни лица, а
наказателните постановления се издават от директора на РИОСВ.

Чл. 158. Нарушенията по чл. 150 се установяват с акт на контролните органи
по чл. 116, ал. 2, а наказателните постановления се издават от министъра на
околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 159. Нарушенията по чл. 139 се установяват с акт на оправомощени от
директора на РЗИ или директора на РИОСВ длъжностни лица, а наказателните
постановления се издават от директора на РЗИ или директора на РИОСВ.

Чл. 160. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и
изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона
за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Биомаса“ са продукти, състоящи се от растителни материали от селското и
горското стопанство, които могат да се използват като гориво с цел
оползотворяване на енергийния им потенциал, както и следните отпадъци:

а) растителни отпадъци от горското и селското стопанство;

б) растителни отпадъци от хранителната промишленост, при условие че
получената при изгарянето им топлинна енергия се оползотворява;

в) влакнести растителни отпадъци от производството на целулоза от дървесина
и производство на хартия от целулоза, при условие че се изгарят съвместно
на мястото на образуването им и получената в резултат топлинна енергия се
оползотворява;

г) коркови отпадъци;

д) дървесни отпадъци, включително дървесни строителни отпадъци, с
изключение на тези, които вследствие обработката им с препарати за дървесна
защита или покрития могат да съдържат халогенирани органични съединения или
тежки метали.

2. „Биоотпадъци“ са биоразградими отпадъци от парковете и градините,
хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията
за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от
предприятията на хранително-вкусовата промишленост.

3. „Биоразградими отпадъци“ са всички отпадъци, които имат способността да
се разграждат анаеробно или аеробно, като хранителни и растителни отпадъци,
хартия, картон и други.

4. „Битови отпадъци“ са „отпадъци от домакинствата“ и „подобни на
отпадъците от домакинствата“.

5. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) „Брокер“ е едноличен търговец или
юридическо лице, което организира оползотворяването или обезвреждането на
отпадъците от името на други лица, включително тези брокери, които
физически не притежават отпадъците.

6. „Депониране на отпадъци“ е метод, при който не се предвижда последващо
третиране на отпадъците и представлява складиране на отпадъци за срок,
по-дълъг от три години – за отпадъци, предназначени за оползотворяване, и
една година – за отпадъци, предназначени за обезвреждане, по начин, който
не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда.

7. „Масово разпространени отпадъци“ са отпадъци, които се образуват след
употреба на продукти от многобройни източници на територията на цялата
страна и поради своите характеристики изискват специално управление.

8. „Минни отпадъци“ са технологичните отпадъци от проучването, добива и
преработката на подземни богатства, натрупани в резултат на дейности по
разрешение за търсене и/или проучване или по концесии за добив.

9. „Най-добри налични техники“ означава най-добрите налични техники,
определени в § 1, т. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за опазване
на околната среда.

10. „Насипване“ е дейност по оползотворяване, при която подходящи отпадъци
се използват за рекултивационни цели в разкопани участъци или за инженерни
цели в строителството на депа и където отпадъкът е заместител на
неотпадъчни материали.

11. „Обезвреждане“ е всяка дейност, която не е оползотворяване, дори когато
дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или
енергия. Приложение № 1 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по
обезвреждане.

12. „Опасни отпадъци“ са отпадъците, които притежават едно или повече
опасни свойства, посочени в приложение № 3.

13. „Оползотворяване“ е всяка дейност, която има като основен резултат
използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали,
които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или
подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено
предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа
неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване.

14. „Оползотворяване на материали“ е всяка дейност по оползотворяване с
изключение на оползотворяване на енергия и преработване в материали, които
се използват като гориво.

15. „Оползотворяване на материали от строителни отпадъци“ са всички
дейности по оползотворяване на строителни отпадъци с изключение на изгаряне
с оползотворяване на енергия и преработването в материали, които се
използват като гориво. Оползотворяването включва и дейностите по подготовка
за повторна употреба, рециклирането или друго материално оползотворяване.

16. „Организация по оползотворяване“ е юридическо лице, регистрирано по
Търговския закон или съгласно националното му законодателство, което не
разпределя печалба и което управлява и/или самостоятелно извършва
дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово
разпространени отпадъци.

17. „Отпадък“ е всяко вещество или предмет, от който притежателят се
освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.

18. „Отпадъци от домакинствата“ са отпадъците, образувани от домакинствата.

19. „Отпадъци от черни и цветни метали“ са технологичните отпадъци,
получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и
черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и
конструкции от производствен, строителен или битов характер с изключение на
опасните отпадъци.

20. „Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер“ са отпадъци от
черни и цветни метали (ОЧЦМ), получени в резултат на жизнената дейност на
хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към
тях се приравняват и отпадъците от черни и цветни метали, получени от
търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления.

21. „Отработени масла“ са всички смазочни или индустриални масла на
минерална или синтетична основа, негодни за употреба по първоначалното им
предназначение, като отработени моторни и трансмисионни масла, смазочни
масла, турбинни и хидравлични масла.

22. „Пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните
разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

23. „Повторна употреба“ е всяка дейност, чрез която продуктите или
компонентите, които не са отпадъци, се използват отново за целта, за която
са били предназначени.

24. „Повторно нарушение“ е нарушение, което е извършено в едногодишен срок
от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е
наказан за нарушение от същия вид.

25. „Подготовка за повторна употреба“ са дейностите по оползотворяване,
представляващи проверка, почистване или ремонт, чрез които продуктите или
компонентите на продукти, които са станали отпадък, се подготвят, за да
могат да бъдат използвани повторно без каквато и да е друга предварителна
обработка.

26. „Подобни отпадъци“ са отпадъците, които по своя характер и състав са
сравними с отпадъците от домакинствата, с изключение на производствени
отпадъци и отпадъци от селското и горското стопанство.

27. „Предварително съхраняване“ е дейност по съхраняване на отпадъци при
мястото на образуване до събирането им в съоръжения, където те се
разтоварват, за да се подготвят за последващо транспортиране до друг обект
с цел оползотворяване или обезвреждане.

28. „Предотвратяване“ са мерките, взети преди веществото, материалът или
продуктът да стане отпадък, с което се намалява:

а) количеството отпадъци, включително чрез повторната употреба на
продуктите или удължаването на жизнения им цикъл;

б) вредното въздействие от образуваните отпадъци върху околната среда и
човешкото здраве, или

в) съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите.

29. „Притежател на отпадъци“ е причинителят на отпадъци или физическото или
юридическото лице, в чието владение се намират те.

30. „Причинител на отпадъци“ е физическо или юридическо лице, при чиято
дейност се образуват отпадъци (първичен причинител на отпадъците), или
всеки, който осъществява предварителна обработка, смесване или други
дейности, водещи до промяна на свойствата или състава на отпадъка.

31. „Производител на продукта“ е физическо или юридическо лице, което по
занятие разработва, произвежда, обработва, третира, продава, въвежда от
държава – членка на Европейския съюз, или внася продукти на пазара в
Република България.

32. „Производствени отпадъци“ са отпадъците, образувани в резултат на
производствената дейност на физическите и юридическите лица.

33. „Пускане на пазара“ е първото предоставяне на продукта на разположение
на друго лице, безплатно или срещу заплащане, с цел той да бъде
разпространен и/или използван на територията на Република България, както и
внасянето и въвеждането на територията на Република България на продукта от
дадено лице за негова собствена търговска, производствена или професионална
дейност.

34. „Разделно събиране“ е събирането, при което поток от отпадъци се
разделя по вид и естество на отпадъците с оглед улесняване на специфично
третиране.

35. „Разширена отговорност на производителя“ е екологичен принцип, прилаган
като съвкупност от мерки с цел намаляване на общото въздействие върху
околната среда от даден продукт чрез въвеждане на задължения и отговорности
за производителя на продукта по време на целия му жизнен цикъл и
по-специално за ограничаване на съдържанието на опасни вещества, обратно
приемане, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на
отпадъците, получени в резултат на употребата на продукта.

36. „Регенериране на отработени масла“ е всяка дейност по рециклиране, чрез
която могат да се произведат базови масла чрез рафиниране на отработени
масла, по-специално чрез отстраняване на замърсителите, продуктите на
окисление и добавките, съдържащи се в тези масла.

37. „Рециклиране“ е всяка дейност по оползотворяване, чрез която
отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества за
първоначалната им цел или за други цели. То включва преработването на
органични материали, но не включва оползотворяване за получаване на енергия
и преработване в материали, които ще се използват като горива или за
насипни дейности.

37а. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) „Рециклиране на кораби“ е дейност по
пълно или частично разглобяване на кораби за скрап в съоръжение за
рециклиране на кораби с цел оползотворяване на елементи и материали за
преработване, подготовка за повторна употреба и повторна употреба при
едновременно осигуряване управлението на опасни и други материали, като
тази дейност включва свързани с нея операции, като складиране и третиране
на компоненти и материали на място, но не включва тяхната допълнителна
преработка или обезвреждане в отделни съоръжения.

38. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1 от Търговския закон.

39. „Строителни отпадъци“ са отпадъците от строителство и разрушаване,
съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към
Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение
94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1,
буква „а)“ от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение
94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в
съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно
опасните отпадъци и следващите му изменения.

40. „Следексплоатационни грижи за депо за отпадъци“ са дейностите по
поддръжка на площадката на депото след неговото закриване, осъществяване на
контрол и наблюдение на параметрите на околната среда (мониторинг) и
отстраняване на евентуални отрицателни последици от въздействието на депото
върху околната среда и човешкото здраве за определения от компетентните
органи следексплоатационен период на депото.

41. „Събиране“ е натрупването на отпадъци, включително предварителното
сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането
им до съоръжение за третиране на отпадъци.

42. „Съхраняване“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците от
събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от:

а) три години – при последващо предаване за оползотворяване;

б) една година – при последващо предаване за обезвреждане.

43. „Транспортиране“ е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го
дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от
оператора като самостоятелна дейност.

44. „Третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или
обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или
обезвреждане.

45. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) „Търговец“ е едноличен търговец или
юридическо лице, което действа от свое име и за своя сметка при закупуване
и последваща продажба на отпадъците, включително тези търговци, които
физически не притежават отпадъците.

46. „Управление на отпадъците“ са събирането, транспортирането,
обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително
осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за
депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер.

47. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) „Национална информационна система
„Отпадъци“ (НИСО)“ е централизирана система на Изпълнителната агенция по
околна среда за водене и подаване по електронен път на документи, изискващи
се по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

48. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) „Пластмасови торбички за пазаруване“ са
торбички за пазаруване, включително разградимите при окисляване, със или
без дръжка, произведени от пластмаса, които се предлагат на потребителите
на мястото на продажба на стоките или продуктите.

§ 2. Този закон въвежда изискванията на:

1. Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември
2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ, L 312/3
от 22 ноември 2008 г.);

2. Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември
2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и
за отмяна на Директива 91/157/ЕИО;

3. Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември
2000 г. относно изгарянето на отпадъците;

4. Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането
на отпадъци;

5. Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари
2003 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО);

6. Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември
1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки;

7. Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18
септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства;

8. Директива 96/59/ЕО на Съвета от 16 септември 1996 г. за обезвреждането
на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили (ПХБ/ПХТ);

9. Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната
среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни
води в земеделието;

10. Директива 78/176/ЕИО на Съвета от 20 февруари 1978 г. относно отпадъци
от производството на титанов диоксид;

11. Директива 82/883/ЕИО на Съвета от 3 декември 1982 г. относно процедури
за наблюдение и контрол на околни среди, засегнати от отпадъци от
производството на титанов двуокис;

12. Директива 92/112/ЕИО на Съвета от 15 декември 1992 г. относно
процедурите за хармонизиране на програмите за намаляване и евентуално
премахване на замърсяването, причинявано от отпадъците от производството на
титанов двуокис.

13. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Директива (ЕС) 2015/1127 на Комисията
от 10 юли 2015 г. за изменение на приложение II към Директива 2008/98/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците и за отмяна на
определени директиви (OB, L 184/13 от 11 юли 2015 г.) и Поправка на
Директива (ЕС) 2015/1127 на Комисията от 10 юли 2015 г. за изменение на
приложение II към Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (OB, L 297/9 от 13
ноември 2015).

§ 3. (1) Министърът на околната среда и водите е национален компетентен
орган и координатор по всички международни спогодби, свързани с предмета на
този закон, по които Република България е страна.

(2) Министърът на околната среда и водите е национален компетентен орган
във връзка с информирането, докладването и нотифицирането на Европейската
комисия по Директива 2008/98/ЕО, включително:

1. нотифициране на всеки случай за класификация на отпадъците по чл. 3, ал.
4 и 5;

2. нотифициране на решенията по чл. 5, ал. 2, постановяващи, че даден
отпадък е престанал да бъде отпадък, в случаите когато не са определени
критерии на ниво Европейски съюз, които да бъдат прилагани за целта;

3. представяне на доклада по чл. 49, ал. 11;

4. предоставяне на информация за общите правила, определени по реда на чл.
35, ал. 6;

5. информиране за плана за управление на отпадъците по чл. 49 и програмата
за предотвратяване на отпадъци по чл. 50 след тяхното приемане, както и за
всички техни съществени изменения;

6. предоставяне на всеки три години на секторен доклад за прилагане на
директивата в електронен формат, съдържащ информация за управлението на
отработени масла и за постигнатия напредък в изпълнението на програмите за
предотвратяване на отпадъци, и – по целесъобразност – информация относно
мерките за разширена отговорност на производителите;

7. нотифициране на решенията по чл. 98, ал. 3.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 4. Законът за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.;
изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 77, 87, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34,
63 и 80 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 36, 70 и 105 от 2008 г., бр. 82
и 95 от 2009 г., бр. 41, 63 и 98 от 2010 г., бр. 8, 30, 33 и 99 от 2011 г.;
Решение № 3 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 26 от 2012 г.; изм.,
бр. 44 от 2012 г.) се отменя.

§ 5. (1) Неприключилите към датата на влизане в сила на закона процедури по
издаване, изменение, допълнение или продължаване срока на действие на
разрешения, регистрационни документи и лицензи за извършване на търговска
дейност с отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ) по отменения Закон за
управление на отпадъците се прекратяват служебно от компетентния орган, а
заплатената такса се възстановява по искане на заявителя.

(2) Неприключилите към датата на влизане в сила на закона процедури по
утвърждаване на програми за управление на дейностите по отпадъците по
отменения Закон за управление на отпадъците се прекратяват служебно от
компетентния орган, а заплатената такса се възстановява по искане на
заявителя.

§ 6. (1) Разрешенията и регистрационните документи за извършване на
дейности с отпадъци, издадени по реда на отменения Закон за управление на
отпадъците, освен в случаите по ал. 2 и § 7, ал. 6 и 7, запазват действието
си до изтичането на срока им, но не по-късно от три години от влизането в
сила на закона.

(2) При необходимост от изменение и допълнение на разрешение по ал. 1,
издадено от министъра на околната среда и водите, се подава заявление за
издаване на ново по реда на чл. 67 до директора на РИОСВ, на чиято
територия са разположени площадките с подлежащи на изменение обстоятелства
по чл. 73. Разрешението по ал. 1 запазва действието си по отношение на
площадките и дейностите с отпадъци на територията на съответната РИОСВ до
произнасяне на компетентния орган. Разрешението, издадено по реда на чл.
67, обхваща всички площадки и дейности с отпадъци на територията на
съответната РИОСВ.

(3) При необходимост от изменение и допълнение на регистрационен документ
се подава заявление за издаване на нов по реда на чл. 78.

(4) Издадените удостоверения по чл. 84, ал. 4 от отменения Закон за
управление на отпадъците запазват действието си до 31 декември 2012 г.

§ 7. (1) Лицата, притежаващи лиценз за извършване на търговска дейност с
ОЧЦМ, издаден по реда на отменения Закон за управление на отпадъците,
подават в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона заявление за
получаване на разрешение по чл. 67 до директора на РИОСВ, на чиято
територия са разположени площадките за извършване на дейности с отпадъците.

(2) В случаите по ал. 1 лицензът за търговска дейност с ОЧЦМ запазва
действието си до произнасяне на компетентния орган по заявлението по ал. 1.

(3) В случаите, когато не е подадено заявление по ал. 1, лицензът запазва
действието си в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.

(4) В тримесечен срок от изтичането на срока по ал. 3 притежателят на
лиценза е длъжен да преустанови дейността, да реализира наличните
количества ОЧЦМ и да предприеме необходимите мерки за почистване на
площадките.

(5) Лицата, притежаващи разрешение и/или регистрационен документ, издадени
по реда на отменения Закон за управление на отпадъците, за дейности по
съхраняване и предварително третиране на отпадъци от метални опаковки,
ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС, подават в срок до 6 месеца от влизането в сила на
закона заявление за получаване на разрешение по чл. 67 до директора на
РИОСВ, на чиято територия са разположени площадките за извършване на
дейности с отпадъците.

(6) В случаите по ал. 5 разрешението и регистрационният документ, издадени
по реда на отменения Закон за управление на отпадъците, запазват действието
си до произнасяне на компетентния орган по заявлението по ал. 5.

(7) В случаите, когато не е подадено заявление по ал. 5, разрешенията и
регистрационните документи по ал. 5 запазват действието си в срок до 6
месеца от влизането в сила на закона.

(8) В тримесечен срок от изтичането на срока по ал. 7 лицето е длъжно да
преустанови дейността и да предприеме необходимите мерки за почистване на
площадките.

(9) В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на
икономиката, енергетиката и туризма предава на министъра на околната среда
и водите информацията от регистъра по чл. 26, ал. 2 от отменения Закон за
управление на отпадъците на електронен носител.

§ 8. (1) Организациите по оползотворяване на отпадъци, получили разрешения
до влизането в сила на закона, привеждат дейността си в съответствие с
изискванията му и подават заявление по чл. 81, ал. 2 за издаване на ново
разрешение в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. Издадените преди
влизането в сила на закона разрешения запазват действието си до произнасяне
на компетентния орган с решение.

(2) В случаите, когато не е подадено заявление по ал. 1, разрешенията
запазват действието си в срок до 31 декември 2012 г., като се доказва
изпълнението на целите за 2012 г.

§ 9. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се
издават/приемат в срок до 6 месеца от влизането му в сила.

(2) Подзаконовите нормативни актове, издадени/приети на основание отменения
Закон за управление на отпадъците, се прилагат до издаването на актовете по
ал. 1, доколкото не противоречат на този закон.

§ 10. Целите за рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки,
определени в чл. 11, ал. 2 и 3 от отменения Закон за управление на
отпадъците, се прилагат до приемане на съответната наредба по чл. 13, ал.
1.

§ 11. Приетите програми по чл. 29, ал. 1, т. 1 от отменения Закон за
управление на отпадъците запазват своето действие до изтичането на срока
им, но не по-късно от две години от влизането в сила на закона.

§ 12. Приетите от общинските съвети наредби по чл. 19 от отменения Закон за
управление на отпадъците запазват своето действие до приемане на наредбите
по чл. 22, но не по-късно от две години от влизането в сила на закона.

§ 13. (1) Създадените по реда на чл. 19б от отменения Закон за управление
на отпадъците регионални сдружения на общините се запазват. Член 24, ал. 1
и 2 не се прилагат спрямо общините, създали регионални сдружения по реда на
отменения Закон за управление на отпадъците.

(2) Заварените регионални сдружения и споразумения, създадени по реда на
чл. 19а от отменения Закон за управление на отпадъците преди 23 май 2010
г., подлежат на прекратяване в срок до 31 декември 2014 г. Ако общините
изберат да запазят заварените регионални сдружения и споразумения, в срок
до 31 декември 2014 г. могат да получават финансиране на проекти в областта
на управление на отпадъците по чл. 24, ал. 9.

§ 14. (1) Площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11 се осигуряват в срок до две
години след влизането в сила на закона.

(2) В срока по ал. 1 предаването на ОЧЦМ с битов характер от физически лица
се извършва при наличие на декларация за произход само на лица,
притежаващи:

1. разрешение или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1;

2. лиценз за търговска дейност с ОЧЦМ, валиден в сроковете по § 7.

§ 15. Целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 за подготовка за повторна употреба и
рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон,
метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други
източници, се прилагат, както следва:

1. до 1 януари 2016 г. – най-малко 25 на сто от общото им тегло;

2. до 1 януари 2018 г. – най-малко 40 на сто от общото им тегло;

3. до 1 януари 2020 г. – най-малко 50 на сто от общото им тегло.

§ 16. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Целите по чл. 32, ал. 1 се прилагат,
както следва:

1. до 1 януари 2016 г. – най-малко 35 на сто от общото тегло на отпадъците;

2. до 1 януари 2018 г. – най-малко 55 на сто от общото тегло на отпадъците;

3. до 1 януари 2020 г. – най-малко 70 на сто от общото тегло на отпадъците.

§ 17. Регистрите по чл. 45, ал. 1, т. 4 – 9 и чл. 46 се създават в срок до
6 месеца от влизането в сила на закона.

§ 18. (1) Планът по чл. 49, ал. 1 се приема в срок до две години от
влизането в сила на закона.

(2) Националната програма за управление на дейностите по отпадъците по чл.
28, ал. 1 от отменения Закон за управление на отпадъците запазва своето
действие до приемане на плана по чл. 49, ал. 1.

(3) Програмата по чл. 50, ал. 1 се разработва и внася в Министерския съвет
в срок до 12 декември 2013 г.

§ 19. (1) Изискванията на чл. 60 не се прилагат за регионални или общински
депа за отпадъци, за които към 1 януари 2011 г. остатъчният капацитет на
депото е по-малък от 10 на сто от общия капацитет на депото, което е в
експлоатация.

(2) Изискванията на чл. 60 не се прилагат за депа за отпадъци, за които
определеният срок за преустановяване на тяхната експлоатация е преди 1
януари 2012 г.

(3) За депата по ал. 1 и 2 се правят отчисления по минимален размер,
определен с наредбата по чл. 43, ал. 2, в срок до преустановяване на
тяхната експлоатация.

§ 20. Разпоредбата на чл. 138, ал. 3, т. 7 се прилага след изтичането на
определените за съоръженията срокове, предвидени в приложение № 5.

§ 21. Дейностите R12 и R13 от приложение № 2, както и предаването за
подготовка за оползотворяване не се отчитат за изпълнение на целите за
повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени
отпадъци, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1.

§ 22. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Подаването на заявления и документи
по електронен път се прилага след въвеждане в действие на НИСО,
обезпечаваща тяхната обработка в съответствие с изискванията на Закона за
електронния документ и електронния подпис.

§ 23. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ., бр. 1 от 2001 г.;
изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003
г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005
г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41,
53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19,
80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54
и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45 и 47 от 2012 г.) се правят следните
изменения и допълнения:

1. В чл. 98, ал. 3 думите „Закона за ограничаване на вредното въздействие
на отпадъците върху околната среда“ се заменят със „Закона за управление на
отпадъците“.

2. В чл. 142, ал. 5 се създава т. 9:

„9. изискванията за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време
на строително-монтажните работи и дейностите по разрушаване с цел
осигуряване на последващото им оползотворяване, включително рециклиране и
постигане на съответните количествени цели за оползотворяване и
рециклиране.“

3. В чл. 148 ал. 9 се изменя така:

„(9) В разрешението за строеж се вписват:

1. всички фактически и правни основания за издаването му;

2. условията, свързани с изпълнението на строежа, включително
оползотворяването на хумусния земен слой;

3. мерките за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време на
строително-монтажните работи и дейностите по разрушаване и осигуряване на
последващото им оползотворяване, включително рециклиране, и

4. премахването на сградите без режим на застрояване или запазването им за
определен срок до завършването на строежа.“

4. В чл. 178, ал. 3:

а) в т. 5 думите „чл. 71а“ се заменят с „чл. 60″;

б) създава се т. 6:

„6. не е издадено разрешение или регистрационен документ за дейности с
отпадъци, когато такива се изискват по реда на чл. 67 и 78 от Закона за
управление на отпадъците.“

5. В чл. 196, ал. 3 се създава изречение трето: „Премахването на строежи се
извършва след одобряване на план за управление на строителни отпадъци по
чл. 11 от Закона за управление на отпадъците.“

6. В чл. 197, ал. 1 след думите „Агенцията по геодезия, картография и
кадастър“ се добавя „и след одобряване на план за управление на строителни
отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците“.

7. В § 5 от допълнителните разпоредби т. 35 се изменя така:

„35. „Третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или
обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или
обезвреждане.“

§ 24. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.;
изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от
2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112
от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105
от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и
105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г. и бр. 19,
28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. -
бр. 30 от 2012 г.) в чл. 66, ал. 1 се правят следните изменения и
допълнения:

1. В т. 2 след думата „събиране“ се поставя запетая и се добавя
„включително разделно“, а думата „обезвреждането“ се заменя с
„третирането“.

2. В т. 3 думите „чл. 71а и 71е“ се заменят с „чл. 60 и 64″.

§ 25. В Закона за ограничаване на административното регулиране и
административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от
2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 39 и 52 от
2004 г., бр. 31 и 87 от 2005 г., бр. 24, 38 и 59 от 2006 г., бр. 11 и 41 от
2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 23, 36, 44 и 87 от 2009 г., бр. 25, 59, 73
и 77 от 2010 г., бр. 39 и 92 от 2011 г., бр. 26 от 2012 г.) в приложението
към чл. 9, ал. 1, т. 2 т. 27 се отменя.

§ 26. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996
г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г.,
бр. 102 от 2001 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 95 от 2005
г., бр. 99 и 102 от 2006 г., бр. 86 от 2007 г., бр. 36 и 52 от 2008 г., бр.
6, 82 и 93 от 2009 г., бр. 41, 87 и 88 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г.,
бр. 32 и 38 от 2012 г.) в чл. 17, ал. 10, т. 3 думите „чл. 37″ се заменят с
„чл. 67″.

§ 27. В Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на
екологични щети (обн., ДВ, бр. 43 от 2008 г.; изм., бр. 12, 32 и 35 от 2009
г., бр. 77 и 98 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 14 от 2012 г.) в
приложение № 1 към чл. 3, т. 1 в т. 9 думите „раздел V“ се заменят с
„раздел ІV“.

§ 28. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и
пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр.
111 от 2001 г., бр. 24 и 70 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г.; Решение № 5 на
Конституционния съд от 2005 г. – бр. 45 от 2005 г.; изм., бр. 87, 88, 94,
102 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 43, 65, 99 и 108 от 2006 г., бр. 41, 54 и
109 от 2007 г., бр. 67, 71, 98 и 108 от 2008 г., бр. 47 и 81 от 2009 г.,
бр. 61 и 88 от 2010 г., бр. 23 от 2011 г. и бр. 32 от 2012 г.) в § 2 от
допълнителните разпоредби в т. 37 и 38 думите „§ 1, т. 1″ се заменят с „§
1, т. 17″.

§ 29. В Закона за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ, бр. 86
от 1999 г.; изм., бр. 63 и 93 от 2002 г., бр. 18 и 107 от 2003 г., бр. 45,
77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 62 и 76 от 2006 г., бр. 41 и 86 от
2007 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 80 от 2010 г., бр. 38 от 2011 г. и бр. 38
от 2012 г.) в § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби се правят следните
изменения:

1. В т. 22 думите „§ 1, т. 17″ се заменят с „§ 1, т. 13″.

2. В т. 23 думите „§ 1, т. 1″ се заменят с „§ 1, т. 17″.

3. В т. 24 думите „§ 1, т. 4″ се заменят с „§ 1, т. 12″.

§ 30. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.;
изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр.
6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр.
30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от
2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009
г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение №
1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 47 от
2012 г.) в § 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби думите „§ 1, т. 1″ се
заменят с „§ 1, т. 17″.

§ 31. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от
2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003
г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102,
105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г., бр. 12,
32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19, 39, 55 и 99
от 2011 г., бр. 38, 44 и 47 от 2012 г.) в чл. 28б, ал. 4, т. 4 думите „чл.
16в“ се заменят с „чл. 12″.

§ 32. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992
г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42,
59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и
70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000
г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42,
43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и
104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и
82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г.) в чл.
614, ал. 7 думите „чл. 71а, ал. 1″ се заменят с „чл. 60, ал. 2″.

§ 33. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.;
попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70, 74, 77, 88, 95 и
105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89
от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и
103 от 2009 г., бр. 46 и 61 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32 и 38
от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 93 се създава ал. 7:

„(7) Решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, губи правно
действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало
осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с
проверка на контролните органи по околната среда.“

2. В чл. 118, ал. 4 т. 1 се изменя така:

„1. по чл. 67 във връзка с чл. 35 от Закона за управление на отпадъците;“.

3. В чл. 131м:

а) в ал. 1 след думите „Протокола от Киото“ се добавя „и по проекти,
генериращи доброволни редукции на емисии на парникови газове“;

б) в ал. 2 в текста преди т. 1 след думите „сертифицирани единици“ се
добавя „и доброволни редукции на емисии“.

4. В преходните и заключителните разпоредби в § 12а:

а) досегашният текст става ал. 1;

б) създава се ал. 2:

„(2) Срокът по чл. 93, ал. 7 започва да тече от датата на влизане в сила на
становището или на решението по чл. 93, ал. 2 и 3 и се отнася и за тези
становища или решения, които са издадени преди 1 юли 2012 г.“

§ 34. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на околната среда
и водите.

§ 35. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“
с изключение на разпоредбите на:

1. член 10, ал. 3 и 6, чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 5, чл. 38, ал. 4 и чл.
39, ал. 3, които влизат в сила две години след влизането в сила на закона;

2. член 33, ал. 4 и чл. 34, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.;

3. член 49, ал. 8, която влиза в сила от 1 януари 2015 г.

––––––––-

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 28 юни 2012 г. и е подпечатан
с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

(ОБН. – ДВ, БР. 66 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.07.2013 Г.)

§ 110. В Закона за управление на отпадъците (ДВ, бр. 53 от 2012 г.)
навсякъде думите „министъра на регионалното развитие и благоустройството“
се заменят с „министъра на регионалното развитие“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен
вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 28.11.2014 Г.)

§ 109. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 53 от 2012 г.,
изм., бр. 66 от 2013 г., Решение № 11 на Конституционния съд от 2014 г. –
бр. 61 от 2014 г.) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие“ се
заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен
вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2016 Г.)

§ 63. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон общинският съвет
приема решение за изпълнение на изискването по чл. 24, ал. 4, когато
общината участва в повече от едно регионално сдружение.

§ 64. Неприключилите към влизането в сила на този закон процедури по
издаване и изменение на разрешения и регистрационни документи се
прекратяват, когато заявените площадки за дейности с отпадъци не отговарят
на изискванията на чл. 38, ал. 1, а платената такса се възстановява по
искане на заявителя.

§ 65. (1) В 12-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата,
притежаващи разрешение по чл. 67, ал. 1, представят подновена банкова
гаранция в размер съгласно чл. 69, ал. 2.

(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон лицата, притежаващи
разрешение по чл. 67, ал. 1 за дейности с ИУЕЕО и ИУМПС, предоставят
банкова гаранция в размер съгласно чл. 69, ал. 2.

(3) При неизпълнение на разпоредбата по ал. 2 разрешението по чл. 67, ал. 1
на лицето, извършващо дейности с ИУЕЕО и ИУМПС, се отнема или се изменя
служебно от компетентния орган, като се заличават дейностите с ИУЕЕО и
ИУМПС.

(4) Представените до влизане в сила на този закон банкови гаранции по чл.
82, ал. 1 се продължават или се подновяват не по-късно от един месец преди
изтичане на срока на действие на банковата гаранция в съответствие с
изискванията на чл. 82, ал. 4.

(5) При непредставяне на продължена или на подновена банкова гаранция в
срока по ал. 4 се прилага чл. 91, ал. 1, т. 7.

(6) В 14-дневен срок от представянето на банкова гаранция по ал. 1 и 4
оригиналът на старата гаранция се връща заедно с писмо за освобождаването
?.

§ 66. (1) В 24-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата,
притежаващи разрешение или регистрационен документ за дейностите с отпадъци
от хартия и картон, пластмаса, стъкло и отпадъци от опаковки, привеждат
дейността си в съответствие с изискванията на чл. 38, ал. 1 и подават
заявление за тяхното изменение и/или допълнение до компетентния орган, към
което прилагат документите по чл. 69, ал. 1, т. 9 и 10, съответно по чл.
78, ал. 4, т. 3 и 5. Компетентният орган се произнася по реда и в сроковете
по глава пета, раздел I, съответно раздел II.

(2) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато площадката/площадките за
извършване на дейностите с отпадъци от хартия и картон, пластмаса, стъкло и
отпадъци от опаковки отговарят на изискванията на чл. 38, ал. 1.

(3) В случаите по ал. 1, когато площадката/площадките не отговарят на
изискванията на чл. 38, ал. 1 и не е подадено заявление, разрешението,
съответно регистрационният документ, запазват действието си в срок до 24
месеца от влизането в сила на този закон.

(4) В случаите по ал. 3, когато разрешението или регистрационният документ
включват и площадка, съответно дейности с отпадъци, които отговарят на
изискванията на чл. 38, ал. 1, компетентният орган изменя служебно
разрешението, съответно регистрационния документ, като заличава
площадката/площадките, съответно дейностите с отпадъци, които не отговарят
на изискванията на чл. 38, ал. 1.

(5) В тримесечен срок от изтичането на срока по ал. 3 лицето е длъжно да
преустанови дейността и да предприеме необходимите мерки за почистване на
площадките.

§ 67. Методиката и методите по чл. 31, ал. 3 се определят с наредбата по
чл. 43, ал. 5 в 12-месечен срок от влизането в сила на този закон.

§ 68. Параграф 18 влиза в сила от 1 януари 2018 г.

Препратки от статии Препратки от практики Препратки от процедури Бележки

Приложение № 1 към § 1, т. 11

ДЕЙНОСТИ ПО ОБЕЗВРЕЖДАНЕ

D 1 Подземно или наземно депониране (например депо и др.).

D 2 Обработване на земята (например биоразграждане на течни или утаечни
отпадъци в почвата и т.н.).

D 3 Дълбочинно инжектиране (например инжектиране на изпомпани отпадъци в
кладенци, солни находища или естествени хранилища).

D 4 Повърхностни заграждения (например депониране на течни или утаечни
отпадъци в ями, блата, лагуни и др.).

D 5 Специално изградени депа (например депониране в отделни непромокаеми
клетки, които са запечатани и изолирани помежду си и от околната среда, и
др.).

D 6 Изхвърляне във водни басейни, с изключение на морета и океани.

D 7 Изхвърляне в морета и океани, включително заравяне под морското дъно.

D 8 Биологично третиране, непосочено на друго място в настоящото
приложение, водещо до образуване на крайни съединения или смеси, които се
обезвреждат чрез някоя от дейностите с кодове D 1 – D 12.

D 9 Физико-химично третиране, непосочено на друго място в настоящото
приложение, водещо до образуване на крайни съединения или смеси, които се
обезвреждат чрез някоя от дейностите с кодове D 1 – D 12 (например
изпаряване, сушене, калциниране и др.).

D 10 Наземно изгаряне.

D 11 Изгаряне в морето (*).

D 12 Постоянно съхраняване (например съхраняване на контейнери в мина и
т.н.).

D 13 Прегрупиране или смесване преди подлагане на някоя от дейностите с
кодове D 1 -

D 12 (**).

D 14 Препакетиране преди подлагане на някоя от дейностите с кодове D 1-D
13.

D 15 Съхраняване до извършването на някоя от дейностите с кодове D 1 – D
14, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на
образуване до събирането им (***).

(*) Тази дейност е забранена от законодателството на ЕС и от международни
конвенции.

(**) При отсъствие на друг подходящ код D тук могат да се включат
предварителни дейности преди обезвреждането, включително предварителна
обработка, като inter alia, сортиране, трошене, уплътняване, пелетизиране,
сушене, рязане, кондициониране, или разделяне преди подлагане на някоя от
дейностите с кодове D 1 – D 12.

(***) Временно съхраняване означава предварително съхраняване по смисъла на
§ 1, т. 27 от допълнителните разпоредби.

Приложение № 2 към § 1, т. 13

(Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.)

ДЕЙНОСТИ ПО ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ

R 1 Използване на отпадъците предимно като гориво или друг начин за
получаване на енергия (*).

R 2 Възстановяване/регенериране на разтворители.

R 3 Рециклиране/възстановяване на органични вещества, които не са
използвани като разтворители, включително чрез компостиране и други процеси
на биологична трансформация (**).

R 4 Рециклиране/възстановяване на метали и метални съединения.

R 5 Рециклиране/възстановяване на други неорганични материали (***).

R 6 Регенериране на киселини или основи.

R 7 Оползотворяване на компоненти, използвани за намаляване на
замърсяването.

R 8 Оползотворяване на компоненти от катализатори.

R 9 Повторно рафиниране на масла или друга повторна употреба на масла.

R 10 Обработване на земната повърхност, водещо до подобрения за земеделието
или околната среда.

R 11 Използване на отпадъците, получени в резултат на някоя от дейностите с
кодове R 1 -

R 10.

R 12 Размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове R 1 -
R 11 (****).

R 13 Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с
кодове R 1 -

R 12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на
образуване до събирането им (*****).

(*) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Това включва инсталации за изгаряне,
предназначени за преработка на твърди битови отпадъци, единствено когато
тяхната енергийна ефективност е равна или по-висока от:

1. 0,60 за инсталациите, които са в експлоатация и са получили разрешение
съгласно приложимото общностно законодателство преди 1 януари 2009 г.;

2. 0,65 за инсталации, получили разрешение след 31 декември 2008 г., като
се използва следната формула:

Енергийна ефективност = CCF х (Ер – (Ef + Ei)/(0,97 х (Ew + Ef), където:

CCF е корекционен коефициент за климатичните условия, изчислен и закръглен
до третия десетичен знак, въз основа на следната формула:

а) CCF за инсталациите, които са влезли в експлоатация и са получили
разрешение съгласно действащото законодателство на ЕС преди 1 септември
2015 г.

CCF = 1, ако HDD1>= 3350

CCF = 1,25, ако HDD <= 2150

CCF = – (0,25/1200) х HDD + 1,698, ако 2150 < HDD < 3350

б) CCF за инсталациите, които са получили разрешение след 31 август 2015
г., както и за инсталациите по буква „а“ в периода след 31 декември 2029 г.

CCF = 1, ако HDD >= 3350

CCF = 1,12, ако HDD <= 2150

CCF = – (0,12/1200) х HDD + 1,335, ако 2150 < HDD < 3350

Ер е годишното производство на енергия под формата на топлина или
електричество. Изчислява се, като енергията под формата на електричество се
умножава по 2,6, а енергията под формата на топлина, произведена за
търговска употреба, се умножава по 1,1 (GJ/годишно).

Ef е годишното количество енергия, вложена в системата от горива, участващи
в производството на пара (GJ/годишно).

Ew е годишното количество енергия, съдържаща се в третираните отпадъци,
изчислено въз основа на нетната топлинна стойност на изгаряне на отпадъците
(GJ/годишно).

Ei е годишният внос на енергия, като се изключват Ew и Ef (GJ/годишно).

0,97 е коефициент на загубите на енергия, дължащи се на дънната пепел и
излъчването.

(Така получената стойност на CCF се закръглява до третия десетичен знак.)

Забележка (1). Стойността на HDD (отоплителните денградуси) следва да е
средноаритметичната стойност на годишните стойности на HDD за мястото,
където е разположена инсталацията за изгаряне, изчислена за период от 20
последователни години преди годината, за която се изчислява CCF. За
изчисляването на стойностите на HDD следва да се използва следният метод,
възприет от Евростат: HDD е равно на (18 °С – Tm) x d, ако Тт е по-ниска
или равна на 15 °С (прагова стойност за включване на отопление), и е равно
на нула, ако Тт е по-висока от 15 °С, където Тт е средноаритметичната
температура на външния въздух (Tmin + Tmax)/2 за период от d дни.
Изчисленията се извършват на еднодневна база (d = 1) и се сумират за период
– до една година.

Тази формула се прилага в съответствие с референтния документ за
най-добрите налични техники за изгаряне на отпадъци.

(**) Това включва също газификация и пиролиза, като компонентите се
използват като химикали.

(***) Това включва почистване на почвата, водещо до оползотворяване на
почвата и рециклиране на неорганични строителни материали.

(****) При отсъствие на друг подходящ код R това може да включва
предварителни дейности преди оползотворяването, включително предварителна
обработка, като inter alia, разглобяване, сортиране, трошене, уплътняване,
пелетизиране, сушене, рязане, кондициониране, преопаковане, разделяне,
прегрупиране или смесване преди подлагане на някоя от дейностите с кодове R
1 – R 11.

(*****) Временно съхраняване означава предварително съхраняване по смисъла
на § 1, т. 27 от допълнителните разпоредби.